Дългогодишно наблюдение успя да определи оттенъка от лунна светлина, който се излъчва от тъмната страна на земния спътник, и според крайните заключения той е с тюркоазен цвят.
Според научната статия, публикувана в сайта на библиотеката на Корнелския университет, светлината от обратната страна на Луната е слънчева светлина, която се е отразила от Земята.
Отразената слънчева светлина е причината земния спътник да променя естествения си пепеляв цвят. Астронавти, които гледат Земята от Луната, я описват като синьо кълбо.
"Не съм бил в Космоса и не знам какво точно имат предвид, но когато този син цвят достигне лунната повърхност, той става синьо-зелен. Може да се нарече тюркоазен" - казва водещият автор на изследването Петер Тейл от Датския метеорологичен институт в Копенхаген.
Според специалистите основният проблем при определянето на цвета на лунния отенък е разсеяната светлина, която идва от осветената част на Луната.
Заради светлината, която идва от земната повърхност, около спътника се появява ореол, подобен на тези, които могат да се видят около уличните фенери.
Тейл и неговите колеги в периода 2011-2012 година са направили повече от 500 снимки на Луната с помощта на оптичния телескоп на обсерваторията Мауна-Лоа на Националното управление за океански и атмосферни изследвания на Хаваите. Те са заснети от спътник, използвал цветни филтри.
В нощта на 18 януари специалистите са заснели намаляващата Луна в синия, видим спектър на спътника, след което са успели да изчислят истинския цвят на Луната. За този цвят учените могат да съдят по албедото – отразителната способност на Земята, и неговите измерения.
Албедото може да се променя в зависимост от количеството облаци в атмосферата, чието проследяване има значение за някои климатични модели.
Изследователите смятат, че откритието ще позволи по-добре да се следи каква светлина излъчва Земята и да се обяснят промените в климата. Статията на Тейл и неговите колеги ще бъде публикувана в списание Astronomy and Astrophysics.
Коментари