Ивановден е един от най-тачените християнски празници. На този ден Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, е библейски пророк, който е предрекъл идването на Исус Христос.
Свети Йоан е проповядвал идването на Месията в Юдея и Галилея, а когато месията наистина е дошъл, именно този християнски светец го е кръстил в свещените води на река Йордан, оттам и името му - Кръстител.
Покаялите се езичници били кръщавани с вода и приемани в лоното на християнската църква. Стотици вярващи получили свето кръщение във водите на река Йордан.
За религиозната си дейност Свети Йоан Кръстител бил преследван и заловен по нареждане на тетрарх Ирод Антипа. Главата на Йоан Кръстител е поискана от изкусително красивата му доведена дъщеря Саломе. Замаян от прелестите ѝ Ирод Антипа поднася главата на християнския пророк на тепсия.
Ивановден е последният ден за кукерите или т.нар. джамали. На този ден главният кукер или цар на чешмата се отвежда на мегдана и ритуално се изкъпва, измива от греховете. След това в знак на благодарност той устройва угощение, на което присъстват всички. Краят на коледуването се слага с празнично хоро.
Българската традиция повелява на този ден да се почитат кумовете. На Ивановден се ходи на гости на кръстниците, като кумът се дарява с баница, вино, краваи, кървавица, а който има възможност – печено прасенце.
Ритуалното къпане, което започва на Йордановден, продължава и през днешния ден. Традицията повелява да се изкъпят булките и младоженците, които са сключили брак в зимните дни преди Ивановден. Къпят се и именниците, които носят името Иван, Иванка, Йоан, Йоана и техните производни.
Вярва се, че кръстената и осветената навръх Ивановден вода има способността да лекува, да прогонва зли сили от семейното огнище и да носи много здраве през цялата година.
В миналото младите девойки са ставали в преди изгрев слънце и са ходили на извора, за да донесат вода. С водата се напълвал т.нар. чибур, в който са къпели и младенците до 1-годишна възраст.
В някои части на България младите момичета, наречени водичарки, са ходели по къщите на близките си роднини. Едната от водичарките задължително е била облечена в невестини дрехи. Тя носела бяло бакърено котле, в което стопаните пускали дребни монети за здраве, а водичарките благославяли дома им и всеки от членовете на семейството им с нарочна песен.
Според Българския статистически институт името Иван е второто най-разпространено мъжко име в България. На този ден близо 300 000 българи имат повод да почерпят. Вярва се, че е лоша поличба, ако на днешния ден никой не почете именика или не му дойде на гости.
Така че да се подготвят да почерпят всички именици, които носят името Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна!
Коментари