През 2010 г. американският блогър Крейг Вентър създаде жив организъм с моделирана от човека ДНК. Още тогава научната общност излезе с мнението, че това е огромна стъпка за човечеството, с която се доближава до своя Създател.
Изкуствено създадената в САЩ бактерия „Синтия” е инициирана от BP - Бритиш петролиум. Главната ѝ цел е била буквално да „изяде” петрола във водите на Мексиканския залив.
Тази иначе скъпа процедура със създадената бактерия излизала изключително евтино. Но както може да се очаква, тогава никой не е помислил, че доста често евтиното излиза скъпо.
През 2011 г. „Синтия” е програмирана да се храни с нефт и да се възпроизвежда изключително бързо. През първите няколко месеца тя вършела работата си отлично. Скоро след това обаче се обърнала срещу своя създател. Синтетичната бактерия сама решила да смени „диетата” си и минала на живи организми.
Днес учени с тревога следят развитието на “Синтия”. Доста от тях свързват случващото се с Апокалипсиса, а пускането на бактерията се сравнява с отварянето на кутията на Пандора.
Регистрираните случаи на масово измиране на видове е факт. В Арканзас са измрели над 5 000 птици, а в Северна Луизиана – 100 000. 128 души, които са работели или работят по ликвидиране на аварията в Мексиканския залив, са заболели от неизвестен синдром.
Той няма аналог и не може да бъде излекуван с каквито и да било медикаменти. Именно подобен е и маниерът, заложен в „Синтия”.
Бактерията свободно се разнася от океанските течения. Смята се, че с темповете, с които се развива, скоро ще застраши и Европа.
Смята се, че грешката при създаването на „Синтия” е направена нарочно. Другият вариант обаче, който звучи по-разумно, е, че като всяко друго живо същество и спрямо заложения и бърз растеж и размножаване, тя мутира.
А по този начин се отделя и става напълно независима от своя създател – човек. Той на свой ред може да е виновен за собственото си изчезване.
И както в древната митология, след отварянето на кутията на Пандора и излизането на всички страшни болести и беди, на дъното остава само надеждата, така и на нас остава единствено тя.
Коментари