Харапската цивилизация е една от най-древните човешки цивилизации. Тя възниква през третото хилядолетие преди Христа в долината на река Инд, намираща се на териториите на Китай, Индия и Пакистан.
Най-големите градове на тази цивилизация били Харапа, Мохенджо-Даро и Лотхал. Съвременните учени спрягат тези градове като метрополиси на древността.
Смята се, че един град е бил с население около 100 000 души. Като се има предвид, че населението на земята в тези години е било около 7 милиона, това е наистина голяма цифра за население в един град.
Инфраструктурата на градовете поразява учените. При разкопките археолозите се изумяват от високите сгради, паркове, градини и дворци, като навсякъде се открива разработена канализация с душ и тоалетна, с каквито град като Париж се сдобива през XX век.
Хората, построили града се отличават с точните си познания по физика, математика и геометрия, изчисленията им са изненадващо точни.
Не са открити никакви доказателства за управленска власт и засега изглежда, че не е имало нито монарх, нито свещеници. Хората от Харапа не са разполагали с армия, понеже не е трябвало да се защитават от никой.
Археолозите са озадачени, че не е открито никакво доказателство за класово разделение, но се предполага, че цивилизацията от Харапа е била заможна.
Дешифрирането на тяхната писменост се оказва доста сложно за специалистите в областта. Във Вашингтонския университет се провежда анализ на нестандартните знаци, който ги сравнява с писмеността на други цивилизации.
Използван е и специфичният математически модел, наричан „модел Марков“, с който се доказва, че тези надписи имат статут на говорим език. Но в същината на граматиката, проучванията продължават.
Според откритията се стига до извода, че на материално ниво тази цивилизация се нарежда сред най-развитите за древното общество. Проучването на тази удивителна цивилизация, продължава и до днес.
