Цвете с мирис на смърт

От вчера служителите на Ботаническата градина във Вашингтон са изпълнени със смесени чувства. От една страна те със гордост съобщават, че този рядък вид растение е цъфнал за първи път откакто е посаден.

Нещо повече, растението разцъфва едва за 30-и път на територията на САЩ.

От друга страна от тези дни над Ботаническата градина се стели тежка миризма на...смърт. Titan Arum, познат още като Аморфофалос (от гръцки „аморфус“ – безформен и „фалос“ – пенис) заради характерната си форма се среща само в тропическите гори на индонезийския остров Сумтара.

Аморфофалосът достига внушителните 2.5–3 метра височина. Това е най-голямото и най-неприятно миришещото растение в света.

„Щастливците“, които са имали рядката възможност да видят на живо това растение описват миризмата му като нещо средно между разлагаща се трупна материя, отдавна забравено миризливо сирене и развалена риба.

Според изтъкнатия ботаник д-р Барт Ван де Вейвер, директор на Националната ботаническа градина в Белгия, миризмата му може да се сравни с: „...мъртъв заек, която е бил затворен в кутия и оставен на слънце за две седмици в разгара на лятото. След което отваряте кутията“.

Титан Арум цъфти рядко извън естествения си хабитат, а цветовете му увяхват много бързо. В повечето случаи цъфтежът трае само три дни.

Растението гигант е готово за опрашване едва на 6-ата година след засаждането си. Когато настъпи половата му зрялост то се затопля и започва да изпуска специфична миризма, която да привлича насекомите.

Миризмата на „трупното цвете“ не е в състояние да отблъсне посетителите, които се тълпят да видят вонливия феномен.

Стотици американци обсаждат Ботаническата градина за да имат съмнителната радост да видят Аморфофалос преди цветовете му да увехнат.

За облекчение на персонала в градината следващият цъфтеж на миризливото цвете се очаква да бъде едва след 6-8 години.

Замърсяването на околната среда и последствията от парниковия ефект в световен мащаб водят до намаляване на естествените хабитати на Титан Арум.

Растението е заплашено от изчезване заради прогресивното обезлесяване на остров Суматра, Индонезия.