Акулата, царицата на водния свят е надживяла дори и динозаврите. Най-ранните доказателства за съществуването на акулите са отделни кости, зъби и люспи от преди около 430 милиона години, от период, известен като "Ерата на рибите".
Мнозина смятат, че акулата е жестока по своята същност, но факт е, че само няколко от 370-те вида акули, се считат за опасни, а именно: голямата бяла акула, тигровата акула, акулата бик и океанската беловърха акула.
Акулите могат да оцелеят при всички климатични условия, както в студени, така и в умерени води. Те също могат да оцелеят и във водни басейни с температура около 90 градуса по Фаренхайт. Почти всички акули са месоядни животни и ядат тюлени, делфини, акули и други риби. Те са студенокръвни животни, което означава, че телесната им температурата се променя, когато температурата на водата се промени. Акулите имат гладка, аеродинамична структура на тялото, която ги подпомага при плуване, без да използват много енергия. Това е много важно, защото акулите не спят и повечето от тях продължават пътуването си без да си почиват.
Както всяко създание има способност да се защитава от враговете си, така и акулите имат кожа, наподобяваща покрита със шипове броня. Зъбите на акулите се сменят през определен период от време, за да се запазят остри. В рамките на една година, възрастната акула сменя от 7 до 12 комплекта зъби. За да отговарят на техните нужди, различните видове акули са с различни видове зъби. Акулите не се възползват от своите зъби да дъвчат. Те давят плячките си и ги поглъщат цели или на големи парчета. Най-честата форма на зъбите на акулите е триъгълната.
Акулите имат шест сетива, които ги правят много добре подготвени за сблъсъка със своите жертви. Шестте сетива, които акулата използва много ефективно за търсене и лова на плячка са зрение, вибрации, слух, мирис, вкус и електро-възприятие. Акулата може да долови вибрации във водата и това я предизвиква да тръгне бързо направо от източника на тези вибрации. Акулата има много чувствителни ноздри, благодарение на което може да намери своята плячка, дори и малка по размер, с голяма точност. Акулите почиват през деня, а вечер отиват на лов. Според проучване, те ядат около 1% до 10% от общото си телесно тегло на седмица.
Процесът на чифтосване при акулите е различен според техния размер. При по-малките видове, мъжкият се извива около женската. При по-големите видове, мъжкият се нарежда успоредно на женската. Мъжките на много видове акули, по време на чифтосване хапят женските по гръдните перки или по средата на гърба, за да се задържат до тях. Женските акули често имат рани и драскотини след чифтосване. При някои сини акули, женските имат двойно по-дебела кожа на гърба и кръста в сравнение с тези от мъжки пол.
Оплождането от акулата и отделянето на яйцата се извършва в нейното тяло. Мъжките акули имат модифицирани вътрешни краища на тазовите перки. При чифтосване, мъжкият изправя тези модифицирани перки и ги поставя в женската. Мускулите предизвикват отделяне на сперма, преминавянето й през тези модифицирани перки и установяването й в женския яйцепровод.
В зависимост от своя вид, акулите имат от 1 до 100 малки. Някои акули снасят яйца, докато други раждат малките. Някои акули не се тревожат за малките си след раждането, въпреки че издирват безопасни места, където могат да снесат яйцата си или да родят. Много от малките плуват близо до брега. Необходими са им от 10 до 15 години, за да порастнат напълно и имат средна продължителност на живот 100 години.
След раждането, младите акули са изцяло формирани и са физически в състояние да оцелеят сами. Броят на акулите в група обикновено не надхвърля 100, тъй като акулите могат да оцелеят самостоятелно.
Коментари