Името „Египет” носи в себе си образите на сфинксове и пирамиди. Сфинксът е един от основните символи на тази страна на обширни пустини и на великата река Нил. Първоначално концептът за сфинкса е възникнал в древен Египет и по-късно се разпространява в Гърция и в други части на света. Гръцката версия представлява женско чудовище с женско лице, гърди, крила и опашка.
Според древноегипетската митология сфинксът е създание с човешка глава и тяло на лъв. Могат да се срещнат и такива с глава на овен, сокол или ястреб. Повечето са обрисувани като мъжки, но има и някои изключения. Сфинксът се определя за пазител на царските храмове или гробници и затова се е поставял някъде в околносите. Лицето на сфинкса обикновено е изобразявало фараон, тъй като той се считал за въплъщение на бога на слънцето.
Сфинксовете в древен Египет
Концептът за сфинкс датира от времето на Старото кралство на Египет. Първият сфинкс е направен по време на режима на царете от ІV династия, които управлявали от 2723 пр.н.е до 2563пр.н.е. Смята се, че той е портрет на кралица Хетеферес ІІ от същата династия. В момента този сфинкс се намира в музея в Кайро.
Към известните египетски сфинксове влиза гранитовия сфинкс на женския фараон Хатшепсут">Хатшепсут, който сега е в метрополитанския музей по изкуствата в Ню Йорк. Други сфинксове, намерени в комплекса на храма в сегашен Луксор имат глава на овен. Твърди се, че има около 900 такива свинксове, намерени в храма на бог Амун. Те били изградени от цар Рамзес ІІ, чиято статуя може да бъде видяна между лапите им. Вероятно най-впечатляващият от всички древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза.
Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Сфинксът, дълъг 73.5 метра, широк 6 метра и с височина 20метра, е най-голямата каменна структура в света. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 години. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от четвърта династия.
Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно и в момента е в Британския музей в Лондон. Смята се, че той е изгубил носа си по време на целева практика, проведена от армията на Наполеон или, че турците са отговорни за разширените му ноздри.
Главата на монумента е дълга 10 метра и широка 4 метра. Очите му са високи 2 метра, устата 2 метра широка, а лапите- 15 метра дълги. Тялото на тази гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към опригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи.
Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. В сравнение с частите на тялото, главата му е направена от най-дебел слой и затова е предпазена по-добре от ерозия. Основата е с най-стабилни части. Тъй като тялото е от по-фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.
До днес сфинксът е бил подложен на реставрация много пъти. В момента се обръща по-голямо внимание на съхраняването му, отколкото на дейности, свързани с разкопки. В крайна сметка това е националният символ на Египет, представящ древната история и наследството на тази държава.
Коментари