Древнобългарските ритуали за жертвоприношения

Принасянето на жертва, с която да се умилостиви бога-покровител, не е непозната практика и по нашите земи. Съществуват множество запазени данни за автентични български обичаи за жертвоприношения, които предците ни са правили за здраве, берекет или избавяне от мор по хора и по добитък.

В много региони на страната ни все още се практикуват жертвоприношенията, по известни като „курбан“. Ритуалът по принасяне на жертва при древните българи се е състоял от три части.

Първо – избирала се е жертвата, която трябва да се заколи. Курбан може да стане само живо животно, за предпочитане да не болнаво или краставо, защото такава жертва ще донесе само зло – болести и нещастия.

Не е задължително „курбан“ да се прави само с животни. Въпреки, че за ритуала пускането на кръв е важно, предците ни са допускали да се принесе в жертва плод или растение. Ако ще се дават „курбан“ плодове, те задължително трябва да са добре узрели и сочни, като ги отрежеш „кръв“ да потече от тях.

Недопустимо е било принасянето на жертва на недорасло растение или неразцъфнала пъпка. Жертва се само разцъфнал цвят, която мома е набрала преди изгрева на слънцето, още росна-росна от роса.

След като е била нарочена жертвата се е пристъпвала към втората част от обреда за жертвоприношение – омесването и изпичането на обредни хлябове и пити. Важно е да се отбележи, че не всяко брашно е подходящо да приготвянето на обреден хляб. Само най-доброто зърно се избира – от чиста пшеница чернокласница. Още при жъненето се отделят количества специално за обредни пити.

Когато цялата реколта е прибрана от полето, най-възрастната жена в къщата отива рано сутрин и измива това жито на реката, в мълчание. Когато изсъхне се мели отделно от останалото и се пази само замесване на обредни пити. За омесването на обреден хляб не се използва ръжено, царевично, просено или овесено брашно.

Жената, която ще меси хляба или погачата се умива и пременява в най-новите си дрехи. Млада невеста или девойка носи „мълчана“ вода от реката. Тя се стопля на „жив“ огън (на изгорели въглища без дим) и от нея и брашното се замесва обреден хляб. Той се оставя някъде на топло, за да се вдигне (т.е. да втаса естествено), след което му се придава необикновена форма, украсява се и се изпича.

Най-важната част от жертвоприношението е осветяването на предложената жертва и обредните хлябове. Без освещаване няма жертвоприношение. Жертвата и обредната пита се кадят със специален пръстен съд – кадилница. В някои региони прекадяването се е правило и с палешник или ръжен. За кадене са се използвали първоначално листа от босилек, семки от елха, от дуня, листа и тинтява и други ароматни билки, които в последствие са били заменени от тамян.

Едва след като са били спазени точни и трите етапа на жертвоприношението, агнецът се е считал за достоен за Бог и му се е принасял в жертва. После от животното се е приготвял „курбан“, който се е раздавал на присъствалите на ритуала за здраве и берекет. Когато в жертва са се принасяли плодове те са се раздавали на младите невести, родилките и малките деца за да ги пазят и закрилят.