В древността луната и пред другите небесни тела са били обожествявани. Това, че никой не можел да я стигне, увеличавало мистиката и така се зародили много митове и легенди, свързани с нея. Луната винаги се е свързвала с любовта, чистотата и красотата. Това, което я правело още по-мистериозна, е вечно променящото й се лице, което тилкова силно свети в небето.
Митове и легенди за луната
Не всички истории за луната са неверни. Повечето митове и легенди съдържат някаква истина в себе си, която отговаряла на времето, през което са създадени. Следните са някои, от най-известните по света митове и легенди за луната.
Слънцето и Луната
Слънцето било влюбено в Луната и искало да се ожени за нея. Неохотно на Луната й дошла идея. Казала на Слънцето, че ще се омъжи за него, ако й направи подарък, който да й е по размер. Могъщото Слънце направило на Луната най-разкошната роба, виждана някога. Тя обаче не й станала. Направило друга роба, но и тя не паснала. Или била прекалено голяма, или прекалено малка. Слънцето не можело да разбере трика на Луната, която всеки ден е с различен размер - от периода на пълнолунието до периода на новата луна. Бедното Слънце все още се опитва да й направи дреха, която да й стане.
Легендата за Чанге
Чанге е китайската богиня на луната и живее на нея. Тази легенда е изключително популярна в Китай и по време на китайския лунен фестивал, на 15-тото число от 8-мия лунен месец, винаги се преразказва. Чанге и мъжът й, Хои, били безсмъртни, които живеели на небето. Император Яде обаче ги наказал и ги изпратил на земята като смъртни хора. Чанге била много натъжена и искала да се върне на небето. За да спаси безсмъртието й, Хои предприел дълго пътешествие на запад, където живеела кралицата-майка. Тя му дала хапчето на безсмъртието, но го предупредила, че Чанге трябва да вземе само половината му. В своята алчност отново да стане безсмъртна, Чанге глътнала цялото хапче и започнала да се рее в небето. Хои не могъл нищо да направи и останал на земята. Така двамата били завинаги разделени - Чанге на луната, а Хои на земята.
Митът за огърлицата
Митът е за красива диамантена огърлица и за кралицата, която я носела. Тя я слагала всяка сутрин, а вечер, когато си лягала, я сваляла. Един ден обаче не могла да я открие и заръчала на кралете й да я намерят. Те прекосили целия свят и накрая намерили крадеца. Това бил кралят на Галактика 32. Дуелирали се и кралете си върнали огърлицата. Кралицата им я оставила да й я пазят. И тя се запазила! Можем да я видим в луната, светеща в тъмните нощи.
Койотът и орелът открадват слънцето и луната
Легендата разказва за времето, когато не е имало луна и слънце. Винаги било тъмно. Койотът бил мързелив ловец и затова един ден казал на орела:”Двама могат да хващат повече от един”. Койотът обаче не вършел никаква работа, казвайки, че не може да вижда в тъмното и предложил на орела да потърсят някакъв източник на светлина. Стигнали до племето на червените индианци, където танцували качинаците (маскирани танцьори). Те имали два съндъка, единият с луната, а другият със слънцето. Койотът и орелът откраднали големите кутии и отпътували надалеч. От любопитство обаче койотът отворил съндъка и от него излезли две топки светлина. Слънцето отлетяло и кацнало на небето, а луната, не знаейки къде да отиде, започнала да кръжи около земята.
Освен гореизброените древни истории, има и няколко модерни. Когато луната не се вижда се смята, че това влияе на човешкото поведение и резултатът са повечето престъпления, инциденти и самоубийства. Високата раждаемост и плодородието също се свързват с луната, а в някои ориенталски държави по конкретната фаза на луната се определя пола на детето. Стари или млади, митовете и легендите за луната, продължават да ни възхищават и днес.
Коментари