Може и да сте чували за планинския проход Дятлов в планината Холат Сяхил в северната част на Урал, но най-вероятно не знаете, че носи името на трагично и мистериозно загиналия руски алпинист Игор Дятлов. Освен него още осем руски скиори намират смъртта си при загадъчни обстоятелства в нощта на 2 февруари 1959 г.
Съветските следователи, които са разследвали трагичните събития, довели до смъртта на девет млади скиори, не са успели да намерят логично обяснение на трагедията или дори причините за смъртта на младежите. Според документите по делото Дятлов, гибелта на групата се дължи на „непреодолима неизвестна сила“.
Нищо не предвещавало трагедията, когато група от десет опитни скиори решили организирано да преминат през северната част в Свредловска област. За водач на групата бил определен Игор Дятлов. Останалите седем мъже и две жени, студенти или наскоро завършили, били Зина Колмогорова, Людмила Дубнина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин.
Всички членове на така сформираната група имат славата на опитни скиори, взели участие в дълги планниски преходи. Маршрутът, по който се канят да поемат е от Категория 3 или най-трудния по скалата.
Единствения оцелял – Юри Юдин, разказва, че скиорите пристигат с влак на гарата в гр. Идвел, северна Свердловска област. От там намират превоз до последното населено място на север – Вижай. Започват прехода си към Отортен на 27 Януари. Юдин се разболява на следващия ден и решава да се откаже. Тогава за последен път вижда другарите си живи.
Единствения свидетел на странните събития довели до гибелта на съветските скиори са снеговете. Дневниците и камерите на групата, които спасителите намират около последния лагер, помагат на следователите да направят възстановка на последните часове на младежите.
Според записките на 31 януари Игор Дятлов и останалите младежи достигат стръмнина и започват приготовления за изкачване. Излишната храна и оборудване складират в гориста долина. На 01 февруари започват планираното изкачване. Непредвидено лошо време обърква първоначалните им планове да прехвърлят върха и принуждава алпинистите да направят лагер в подножието на Холат Сяхил.
Може би никой никога няма да разбере какво точно се е случило в съдбовната нощ на 2 февруари 1959 г. След като Дятлов не изпраща телеграма до спортния клуб до 12 февруари, както е била предварителната уговорка, част от роднините на младежите се разтревожили. Истинска спасителна операция е била организирана едва на 20 Февруари, повече от двадесет дни след изчезването им.
Първоначално само планински спасители са претърсвали местността, в която се е предполагало, че са се намирали изчезналите съветски алпинисти. По-късно гражданските спасителни сили са били подсилени с руски военни хеликоптери, самолети и доброволци от армията и милицията.
Последния лагер на деветимата руски скиори в подножието на Холат Сяхил е открит на 26 февруари. Палатката е била напълно унищожена, разкъсана. Стъпки, които били почти напълно заличени, водели към дърветата и близката гора. В началото на гората, под един бор, откриват първите две жертви.
Телата на Юри Кривонищенко и Юри Доношенко са открити само по бельо, напълно боси, в близост до останки от загаснал огън. Между лобното място на първите две жертви и лагера, следователите откриват още три тела. Дятлов, Колмогорова и Слободин, са намерени застинали в пози, които категорично подсказват, че младежите са се опитвали със сетни сили да се върнат обратно в лагера.
Трите открити тела се намират съответно на 300, 480 и 630 метра от високия бор, под който са открити първите две тела. Телата на последните четирима скиори са намерени след двумесечно търсене, покрити от сняг дълбок четири метра, много по-навътре в същата борова гора.
Започналото веднага след намирането на първите пет тела разследване посочило като вероятна причина за смъртта хипотермия. При първоначалните огледи на телата не са били открити външни наранявания или травми, с изключение на малка пукнатина в черепа на един от загиналите, която според патолозите не е била фатална.
Откриването на останалите четири тела променя целия курс на разследване. Тялото на Тибо-Бриньол е показало, че приживе младежът е получил множество черепни травми. Дубунина и Золотарев били с тежки травми на гръдния кош, които наподобявали такива, получени при автомобилна катастрофа.
Ужасяващ факт е, че при Людмила Дубунина е липсвал изцяло езикът.
Подозрението, което първоначално е паднало върху местните хора манси, скоро е снето и случаят Дятлов официално е закрит през май 1959 година поради липса на обвиняема страна, с обяснението, че смъртта на деветимата съветски скиори се дължи на „непреодолима неизвестна сила“.
Дълги години след нелепата смърт на деветимата съветски младежи техните роднини още търсят истината за смъртта на децата и близките си. Много от близките и приятелите на скиорите смятат, че младежите са станали жертви на инцидент в резултат от експеримент на руско тайно оръжие.
Привържениците на тази теория за нещастието, което е сполетяло алпинистите, посочват в своя защита различни аргументи. След погребенията на трагично загиналите скиори, роднините им твърдели, че телата на жертвите имали странен кафеникав тен. Според някои доклади, мистериозно изчезнали от архивите, телата на жертвите показали високо ниво на замърсяване с радиация.
Единственият оцелял от групата на Игор Дятлов, Юри Юдин твърдо вярва, че другарите му са станали жертви на експлозия или експеримент със съветско оръжие. Секретността на разследването навежда на мисълта, че младежите неволно са навлезли във военна зона. Това се потвърждава и от следите от радиация и странния цвят на намерените тела.
Юдин твърди, че по-време на разследването на инцидента, е виждал документи, които сочат, че издирването на изчезналите младежи е започнало на 6 февруари. Това е една седмица преди официално да са обявени за изчезнали и две седмици преди официалния старт на издирването. Близки на загиналите младежи са основали фондация Дятлов, с основна цел да накарат руските официални власти да отворят отново случая отпреди повече от половин век.
Коментари