Митология: Възходът и падението на Вавилон

Вавилон е най-старият град в света. Намирал се е встрани от река Ефрат и по онова време е бил важен манифактурен град. Освен това е станал комерсиален център на търговия между Изтока и Запада, с търговци, транспортиращи стоки по земя и море.

Вавилон е изграден в късната част на третия милениум от човек на име Нимрод. Първоначално се е наричал Babel, което означава объркване. Според Библията именно тук Бог е объркал езиците на народите. В по-късните векове е имало много хора, направили по разширил пределите на града, укрепил го е и е изградил столицата на империя и общество, базирано на ролята на закона, т.нар. Кодекс на Хамурапи. На върха на каменна колона е вписан и неговия законов код.

По-късно градът е бил окупиран от различни сили, най-значимо от хитите и асирийците. Накрая, около 645 пр. Хр. Набополасар открива нова династия във Вавилон. Неговият син, Навуходоносор II, допринася за най-голямото прославяне на града. Той провежда няколко проекта на строежи, включващи храмове, палати, защитни стени, а най-известният му проект са Вавилонските градини.

Според гръцкия географ Страбо, градините се състояли от тераси, обсипани със скъпоценни камъни, намиращи се една под друга и достатъчно големи да съберат цели дървета. Тези градини станали толкова известни, че се превърнали в едно от седемте чудеса на Античния свят.

Разнообразните проекти направили Навуходоносор много горд от своето постижение, както е записано в Библейската книга на пророк Даниил. Постиженията му са документирани и в многобройни клинообразни надписи. В „Археологията и Библията” на Д. Бартън (1949) е даден пример за тези надписи: „при ограждането на Вавилон на източната страна поставих стабилна стена. Изкопах ров, стигайки нивото на водата. След това видях, че стената, която беше приготвил баща ми, е прекалено малка. Изградих с минерална смола и тухли мощна като планина стена, която да не може да бъде премествана и я свързах с тази на баща ми.”

Във своя възход Вавилон наистина е изглеждал непробиваем за своите врагове. Археолозите посочват, че градът се е намирал от двете страни на река Ефрат, което означава че тя е минавала през града, осигурявайки достатъчно вода в случай на обсада. Реката се е използвала и като изкопен ров около града, осигурявайки естествената му защита. Зад този ров вавилонците са построили двойна система от стени и се смятало че те са толкова дебели, че на покрива им е можело да се разминат две впрегнати каруци. По протежение на реката стените имали набор от равни медни врати.

Накрая, колкото и стабилен да изглеждал градът, през една нощ около 539 пр. Хр., той паднал реално без никаква борба. Завоевателят бил персиец на име Кир Велики. Докато хората от града празнували, войската на персиеца променила нормалния курс на река Ефрат и след като спаднала до достатъчно ниво войската се прехвърлила на брега и нахлула през отворените врати, изненадвайки града. Интересно е, че 200 години преди този случай библейският пророк Исая предрича, че това ще се случи. Цирус даже е споменат по име.

След това завладяване, Вавилон трайно запада докато накрая не запустява. Смята се, че през последните 2000 години хората продължават да плячкосват древния град заради извънредно добре опечените му тухли.

Дали Вавилон някога ще бъде възстановен?

През 80-те Саддам Хюсеин нарежда възобновяване на града, но това никога не се случва. Интересно отново е че библейските пророци Исая и Йеремия разглеждат и края на съществуването на Вавилон.

В книгата „Изследвания върху археологията и Стария завет” се споменава: „Тези масивни руини, от които с изключение на работата на Колдуей, има съвсем малко разкопки, през последните няколко века са подложени на огромно плячкосване за строителни материали. Отчасти като последица от това, голяма част от повърхността изглежда в такъв хаотичен ред, което много силно напомня пророкуването на Исая. Впечатлението за опустошение, съчетано с безводието, са запечатани в огромните площи от руини.”

До ден днешен от този велик и проспериращ град са останали само опостушени останки и легенди носещи се от поколение на поколение.