През 2009 г., след получената информация за иманярски набези, археологът доц. д-р Мирко Робов решава да проучи района на Килифаревския манастир. И по-точно – хълма, югозападно от Нацовци, в близост до река Белица.
Под него има таен вход към манастира. Тъй като отпуснатите средства спират бързо след започване на археологическите проучвания, обектът е оставен на необезпокоявани иманярски набези.
Смята се, че отлично укрепения Килифаревски манастир е представлявал идеалното място, където да се съхраняват свитъците на прочутата Търновска школа. Те обаче не са намерени до сега. Именно те са целта на копачите.
Тъй като финансирането е спряно, останките на стария Килифаревски манастир са разкопавани с багери и взривове, а отчасти проученият хълм в близост е направен на решето.
Хълмът, под който се намира тайния вход, има своеобразен вход, от който започва 200 метров тунел под земята. Той е иззидан от камъни, покрай който са оформени 10 огромни рова, дълбоки по 5-6 метра. За да не се затрупат, са подпрени, вероятно от иманярите с колове. Отвън на камари са натрупани вадените от тунела каменни отломки.
Началото на тайния вход е от коритото на р. Веселина. Той е запазен изцяло, а достъпът до него днес минава през малка просека. Интересното е, че той е замаскиран с няколко огромни дънера и скални отломки.
Вече разчистени, под тях ясно си личи сухата зидария, използвана за оформянето му. Висок е метър и половина. Тунела минава през цялата гора, като достига до северната порта на светата обител и завършва във вътрешността на стените й.
Археолозите предполагат, че тунела е имал две основни функции. Едната е подсигурявала сигурен път за бягство в случай на обсада, а от друга страна е служел и за снабдяване с храни и продукти, също във време на бойни действия.
Друга основна функция е била и снабдяването с вода, от филтрационният кладенец, издълбан под нивото на реката до самия вход на тунела. Това е и единственият чист водоизточник в района.
Легендата за Килифаревския манастир твърди, че някъде в него, увити във восък, се пазят свитъците от библиотеката на книжовната школа, пренесени тук след падането на Царевец. Те обаче се намират в Светата обител, която се намира на около половин километър над настоящия нов Килифаревски манастир.
Днес тя представлява поредица от пресни изкопи, проведени явно миналото лято от иманяри, пътят е осеян с керамика, а хълмът, по който се стига, е на решето. Местни хора разказват, че в топлите месеци дори посред бял ден се чуват взривове, с които иманярите търсят ценности в недрата на земята.
Килифаревския манастир е построен 1348 и 1350 г., от Теодосий Търновски, с помощта на цар Иван Александър. Тук бързо се развива Килифаревската книжовна школа, а светата обител става едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. Манастирът е почти унищожен при османското нашествие, но през 1718 г. е възстановен. През следващите години неколкократно е опустошаван и възобновяван.
За да се прекратят иманярските набези и да се популяризира манастира, е създадено сдружението „КИЛИФАРЕВО – МИНАЛО И БЪДЕЩЕ”. То ще кандидатства по различни проекти, свързани с информиране на хората какво представлява манастира и колко важен исторически паметник е всъщност.
Коментари