Някои наричат кръста знака на знаците, който е бил религиозен символ още от праисторическо време. И най-древните култури са вярвали, че този знак ще ги предпазва. Приема се, че северната страна на кръста символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но също така олицетворява интелекта.
Южната страна ознаменува южния вятър — огън и чувство, но и изгаряне. Източната страна - съответно източния вятър и сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край представя мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, символ е и на смъртта.
Алхимиците са разбирали кръста като символ на четирите елемента - въздух, земя, вода и огън.
По-късно християните са приели знака на кръста като символ на Христос, неговото разпятие и слава — символ на християнската вяра и църквата. С това си тълкование кръстът е получил най-голямо разпространение.
И все пак кръстът има много разновидности. Кои са те и какво означават, ще се опитаме да проследим в настоящата статия:
Анх е един от най-значимите символи на древните египтяни. Известен е също като crux ansata или ansate - "кръст с ръкохватка". Този вид кръст олицетворява два символа — кръстът като символ на живота и кръгът - на вечността. Събрани в този си вид олицетворяват безсмъртието.
Погледнато от друга страна, този кръст символизира съвкуплението на мъжкото божество Озирис и женската богиня Изида - съюза на земното и небесното. Йероглифът анх означава живот. Египтяните вярвали, че този символ ще удължи живота им и затова го рисували върху амулети. С тези амулети били погребвани, считайки, че това ще им осигури живот и след смъртта. Египтяните вярвали още, че ключът, който отваря вратата на смъртта е анх. Те рисували символа и върху стените на каналите, надявайки се, че ще ги предпази от наводнения.
В съвремието ни този символ се използва в окултните ритуали.
Гръцкият кръст е с най-опростена форма - всичките му страни са с равни дължини. Използвал се е с различно значение - символ на бога на слънцето, бога на дъжда или олицетворяващ четирите елемента - въздух, земя, огън, вода. В зората на християнството този кръст символизира Христос.
Понякога наричат Келтския кръст кръст на Йона или кръгъл кръст. Той олицетворява както слънцето, така и вечността. Някои тези сочат, че този кръст се е появил за първи път в Ирландия преди VІІІ в. Вероятно произхожда от "Хи-Ро" - монограм от инициалите на Христос, написани на гръцки.
Константиновият кръст е монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език. Историята разказва, че император Константин е видял точно този кръст в небето пътувайки към Рим при своя противник Максентий. С кръста императорът видял и надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш".
Легендата разказва още, че точно това предсказание е променило светогледа на Константин, за да се обърне към християнството. Той направил монограма своя емблема и заменил орела, поставяйки я върху държавното знаме на Рим. Последвалата победа и Константин станал единствен император. От този момент нататък християнската вяра била разрешена и този кръст, който допреди това миряните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството. Също така, той се разбирал като емблема за победа и спасение.
Кръст във формата на котва са изобразявали ранните християни върху стените на катакомбите. В християнската символика, котвата се възприемала като символ на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът-котва, който носи в себе си и двата символа олицетворява раждането на Христос от тялото на Мария.
Кръстът на кръстоносците е изобразяван с пет златни кръста на сребърен фон. Наричан още ерусалимски кръст, той често бил използван като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, а четирите по-малки — писателите на четирите Евангелия, които разпространявали християнството в четирите посоки на света.
Папският кръст се нарича още и "троен" кръст, а трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.
Диагоналният кръст в хералдиката се е наричал още "салтир". Формата му напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език и в зависимост от цвета си символизира различни светии. Златен — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.
Коментари