Есхатологията е система от религиозни възгледи за края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Вселената, както и всички нейни преходи от едно състояние в друго. Самата дума "есхатология" идва от гръцки и означава окончателно, последно знание или слово.
Тя е присъща на много религиозни вярвания и доктрини. Заражда се в юдаизма, от който преминава в християнството, а по- късно - и в исляма. Религиите изучават две направления на есхатологията - индивидуална и всеобща. Първата доктрина изучава задгробния живот и спасението на собствената душа, а втората е по-скоро учение за космоса и историята, техният край, и спасението на човечеството.
Научно есхатологията се определя като клон на теологията, интересуващ се от последните събития в историята на света и човечеството, а от друга страна вяра относно смъртта и края на света. Конкретно разглеждани примери са християнските доктрини относно Второто пришествие, възкресението на мъртвите или Страшният съд.
Митологичната есхатология изобразява вечната борба между ред и хаос, повтаряемостта на създаване и край на света. Най-значимият израз на митологичната есхатология е в индуизма, където се поддържа вярата в големите цикли на унищожение и създаване на Вселената.
В писанията на иврит, есхатологията разглежда катастрофите, които сполетяват народа на Израел поради непокорството им спрямо законите и волята на Бог, като съответствие с божия план, водещи до подновяване на изпълнението на Божията цел. В християнството пък се смята, че връщането към Царството Божие е започнало с раждането на Исус.
В шиитския ислям пък се смята, че ще дойде "реставратора" на вярата, наречен Махди. Това ще стане на деня, е който земята и небето ще се слеят, а злото ще пропадне в ада. Интересна интерпретация представя и будисткото разбиране за есхатологичните традиции. При тях те са свързани с Буда и "чистата земя на будизма" , както и най-вече с индивидуалните усилия за постигане на нирвана.
Оксфордският английски речник определя есхатологията като "отдел на богословската наука с последните четири неща: смърт, решение, небе и ад".
В контекста на мистицизма, есхатологията се отнася метафорично към края на обикновената реалност и срещата с Божественото. В много религии тя се преподава като съществуващо бъдещо събитие, свързано с понятия като Месия и края на дните.
