Има много доказателства, че съществува живот след смъртта. В природата нищо не се разрушава, само сменя формата си. Това, което представлява душата, няма как да бъде унищожено. Точно затова човек се променя външно, но отвътре се чувства млад и жизнен и се чуди как времето е минало толкова бързо.
Всеки човек знае, че мислещото начало в него е едно и също. С възрастта гледната точка по много въпроси се променя, но чувствата си остават същите. Душата остава вътре в нас дори когато изгубим много други физически способности.
Душата не е материална, а всяка материя заема пространство. Всеки човек чувства, че мислещото начало съществува сред многото мисли, които се раждат в душата ни по едно и също време.
Във всеки от нас е заложено желанието за усъвършенстване, което заради краткостта на земния ни живот не може да бъде задоволено през този живот. Не е реално да се мисли, че всички усилия, които човек полага за развитието на душата си, са абсолютно напразни и че всичко свършва със смъртта на тялото.
Смята се, че човек, за разлика от животните, знае за това, че рано или късно ще умре, защото по този начин той може да се подготви за следващия си живот.
В момента на смъртта си всеки човек губи незначително количество от теглото си – смята се, че това всъщност е душата му, която се отделя от тялото. След това минава период, в който тя изчаква отново да се прероди в друго тяло.
Никой не може да каже със сигурност защо се е появил на този свят, но много хора, с които сме се запознали току-що, ни изглеждат толкова близки, все едно сме живели с тях цял живот. Това са близки хора от предишни животи.
Много хора показват невероятна дарба в някое изкуство от съвсем малки, без никой в семейството да има подобен талант. Това са спомени от предишни прераждания.
След смъртта си тялото вече не съществува, но душата на човека продължава своето развитие. Затова малките деца си спомнят неща от предишни животи, но възрастните потискат спомените им, защото им се струва, че хлапетата имат прекалено голямо въображение.
Коментари