Следи от може би най-древното присъствие на разумни същества на нашата планета, открити през юни 1968 г. в американския щат Юта, си остават непреодолимо предизвикателство за всички конвенционални хипотези, обясняващи възникването и еволюцията на живота.
На 1 юни 1968 г. американецът Уилям Мейстър, ръководител на група чертожници във фирма “Херкулес” и любител-археолог се отправя с жена си, двете си дъщери и приятелско семейство на четиридневна експедиция в района на Антилоуп Спринг, на около 80 км северозападно от град Делта, щата Юта. На третия ден съпругата и една от дъщерите на Мейстър откриват вкаменелости от трилобити - древни молюски-предшественици на съвременните раци и скариди и първите обитатели на океана. Трилобитите се появяват през камбрийския период на палеозойската ера между 590 и 505 милиона години назад във времето и изчезват при мащабен природен катаклизъм преди 280 милиона години.
Мейстър отчупва с чукче парче с дебелина пет сантиметра от скалата с фосилизираните останки и го разцепва подобно на разтворена страница от книга. С удивление той открива върху едната страна на фрагмента отпечатък от човешки крак с натрошени трилобити под него. Другата страна съответствала точно на странните контури.
Противно на здравия разум се оказва , че следата е оставена от обут в сандал десен крак. Токът на обувката бил три милиметра по-висок от подметката и изглеждал износен. Размерът на отпечатъка - 26, 6 см дължина и 8, 8 см ширина, приблизително съответства на оставяните от съвременните представители на Хомо Сапиенс.
Фактите от аномалното откритие бил формулирани като абсурдната за палеоантрополози и палеобиолози хипотеза, че обуто в сандали двукрако човешко същество се е разхождало в Антилоуп Спринг 300 милиона години преди появата на първите динозаври на Земята. Ерата на рептилиите завършва около 65 милиона години назад във времето, а първият изправен предшественик на човека Хомо Еректус излиза на историческата сцена преди само милион години.
Най-ранните останки от съвременния Хомо Сапиенс са датирани отпреди 40-25 хиляди години, а цивилизовани общества, чиито членове са били далеч от навиците на босоногите аборигени, възникват едва към VІІ-то хилядолетие преди Христа.
Откривателят на датираните отпреди поне 500 милиона години хуманоидни следи предава вкаменелостта на Мелвин Кук, професор по металургия в Университета на щата Юта, който го посъветвал да се консултира с професионални геолози. Никой от тях по разбираеми причини не се отзовал на предизвикателството, чийто контекст би предизвикал пренаписване на безброй учебници и научни трудове. Тогава Мейстър се обръща към местния вестник “The Deseret News” и не след дълго откритието става национално и международно достояние.
На 20 юли 1968 г. районът на Антилоуп Спринг отново е посетен с изследователска цел от д-р Клифърд Бърдик, геолог от Тъксън, Аризона. Малко по-късно той се натъква на друг 15, 2 сантиметров отпечатък от детски крак във вид на вдлъбнатина в слой шисти. Според Бърдик фосилът е запечатал натиска на тялото върху тогава калния слой. Месец по-късно педагогът Дийн Битър от системата на обществените училища в Солт Лейк Сити съобщава, че е открил още два човешки отпечатъка от обути в сандали крака при Антилоуп Спринг.
Професор Кук установява, че около находките почти няма следи от натрошени трилобити, но присъствието на фосил от малък трилобит край един от отпечатъците в същия пласт свидетелства, че морското създание и обутото в сандали същество, разхождало се преди 500 милиона години върху негостоприемната тогава Земя, са съществували по едно и също време.
Загадката дали сме изправени пред потвърждение за съществуването на много древни цивилизации на планетата или следва да приемем, че някога Земята е навестявана от посетители от други светове, е оставена на милостта на времето и готовността на човечеството да възприеме и най-необичайните истини за своя произход.
Коментари