Сребърните облаци били открити съвсем неочаквано и наблюдавани едновременно в много страни през лятото на 1885 г. На 8 юни Т. Бакгауз станал свидетел на феномена в Германия, на 12 юни В.К. Цераски забелязал облаците над Русия, на 10 юни В. Ласка - над Чехия, на 23 юни Е. Гарвит - над Естония. Научните среди били удивени от откритието на това ново атмосферно явление.
Странен бил и факта, че при вече сериозно развитата наука за атмосферата на Земята (по това време в Европа и Русия работели десетки астрономически лаборатории и стотици метеорологични станции), нощните светещи облаци, останали някакси незабелязани до този момент. Имало регистрирани единични наблюдения на подобни явления в различни времена, но качествени и пълноценни изследвания и описания липсвали.
Създало се впечатлението, че до 10 юни 1885 г. ярките сребърни облаци просто не са се появявали. През 1886 г. необичайното явление отново било регистрирано в много страни от Северна Европа, а през 1888 г., били наблюдавани в Южното полукълно над територията на Чили.
С какво е свързано тяхното масово появяване в края на ХІХ в. за нас си остава загадка. Първите опити да се обясни природата на сребърните облаци били свързани с изригването на вулкана Кракатау на 27 август 1883 г., когато в атмосферата на Земята, на височина от 70-80 км. били изхвърлени 6 до 18 кв.км. пепел и ситен прах, които паднали на площ от 3, 8 млн. кв.км. В резултат паднало нивото на директната слънчева радиация, а средните годишни температури се понижили с 0.5-1.0 градуса.
В продължение на 2-3 години били наблюдавани оптически атмосферни аномалии, изразяващи се в разноцветни изгреви, поява на дневни ореоли, изменение в поляризационните свойства на атмосферата. Въпреки грандиозното изригване на Кракатау, потвърждение на “вулканичната хипотеза” така и не се появило. В последствие, на 6 юни 1912 г., в Аляска, мощно изригнал вулкана Катмай, но съществени изменения в появата на сребърните облаци не последвали.
Поредната идея, за обяснение на природата на тези височинни облаци, била свързана с притока на космическо вещество към Земята. Както е известно, в края на юни началото на юли, т.е. периода на максимална видимост на сребърните облаци по средните ширини на Земята, идва най-интернзивния космически поток действащ през деня - бета Тауридите (? ). Съветските изследователи Л.А. Кулик и Л. Апостолов, допускали възможността облаците да се образуват от метеоритно вещество. Трябва да се отбележи, че идеята за образуване на сребърните облаци от проникването на опашката на комета в земната атмосфера, е изказана още през 1930 г. от американския астроном Харлоу Шепли.
Метеоритната хипотеза просъществувала до началото на 50-те години, когато било сформирано най-пълното описание на състава и температурата на горния слой на атмосферата и възникнал нов, кондензационен модел за образуване на сребърните облаци. От този период започва и активното международно сътрудничество, създават се комплексни програми и най-важното, свързано с космичаската техника - появяват се нови методи за изследване.
В края на ХХ век, появата на сребърните облаци била свързана с друг клас обекти от Слънчевата система - мини-кометите. По мнението на изследователите В.Н. Лебединец и О. Курбанмурадов, именно компактните кометни образувания, регулярно появяващи се от космоса, внасят в горните слоеве на атмосферата необходимото количество вода за образуването на сребърните облаци.
Коментари