На 18 януари християнската православна църква посвещава на Свети Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор.
Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
Българите наричат зимния Атанасовден сред зима, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото свети Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: Иди си зимо, идвай лято! .
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет.
В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята, като по този начин я затопля.
Според легендата Атанасий имал брат-близнак Андон. Те били ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си.
Желязото прегаряло в пещта и тогава свети Атанасий бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета.
От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
Именници: Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
