На 20 декември почитаме антиохийския епископ свети Игнат Богоносец. В народната традиция празникът се нарича Игнажден. От този ден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица.
Свети свещеномъченик Игнатий Богоносец е ученик на Свети Йоан Богослов, а след това и епископ на Антиохийската църква. Заради изповядването му на християнската вяра император Траян (98 - 117 г.) го осъдил на смърт. Свети Игнатий бил изпратен за Рим, окован във вериги, а там го хвърлили на лъвовете.
От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година. Затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже настъпва новата година, важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата - добър или лош. От това зависи какви ще са следващите 12 месеца.
Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полазник". На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството. Един колак оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета, поръсени със сусам.
От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.
В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник.
В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите.
Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
Вижте още защо да внимавате кой е първият ви гост на Игнажден.
Коментари