През осемнадесети век, когато имало истински бум от корабни битки, моряците трябвало не само да се отбраняват от врага и да го уцелват с гюлета, но също така и да управляват плавателното средство.
Тогава на някакъв моряк му хрумнала ужасната идея да използват малки момчета, които да тичат и да пренасят боеприпасите по палубата в разгара на битката.
Моряците наричали малките момчета, които използвали за тази смъртоносна работа, барутни маймунки. Тяхната задача била да тичат по палубата с гюлета или барут.
За тази работа според моряците били най-подходящи момчета на осем и девет години, които тичали с риск за живота си, натоварени с чували барут.
Тези барутни маймунки били деца, които моряците отвличали и след това принуждавали да работят, без да им плащат и без да оставят надежда у децата, че някога ще видят семейството си отново.
Освен че пренасяли барута по палубата, момчетата били принудени и да зареждат оръдията. Докато няколко момчета тичали в разгара на битката, останалите чакали на скришно място, и при смърт на някое от децата излизали да го заместят.
Не по-приятна била съдбата на малките барабанчици, които също били избирани на възраст осем години. Един от големите проблеми в битките бил, че войниците не можели да разберат командите в общия хаос.
Тогава дошла ерата на барабанчиците, които не само щели да предават кодирани команди за битка, но щели да повдигат и духа на войниците. По време на Американската гражданска война малки момчета придружавали войниците в ролята на барабанчици.
Един от най-известните барабанчици бил Джони Клем, който на единадесетгодишна възраст избягал от дома си, за да се присъедини към Армията на Съюза.
Момчета като Джони изпълнявали функцията на талисмани и били изпращани в разгара на битката невъоръжени. Толкова много деца били въвлечени в тази война, че тя получила прякора Войната на Момчетата.
