Едно от най-ярките имена в българската военна история е Димитър Списаревски. Роден е на 19 юли 1916 г. в Добрич (тогава в Румъния). Две седмици по-късно, по време на Първата световна война, Добрич е освободен. Димитър е потомък на котленски възрожденски род.
Баща му Cветозар Списаревски е офицер от запаса. Иначе бил финансов инспектор в община Добрич.
Димитър бил буйно момче, обичал лудориите. Дядо му запалил искрата на родолюбие, разказвайки му българската история. През 1931 г. цялото му семейство се установило в София. Списаревски учил във Втора Софийска мъжка гимназия, в която имало кръжок по авиация. Именно там се родила мечтата му да стане летец.
Бил отличен гимнастик, плувец, футболист, занимавал се с различни спортове. Бил е футболист и в Левски. По-късно се записал във Военно училище, но бурният му нрав му изиграл лоша шега. Учителите го хванали да преписва (според други източници – прескачал оградата), а по-късно го изключили.
Военната си служба Списаревски изкарал в обикновена казарма. На традиционния военен парад на 6 май той спрял пред цар Борис ІІІ и му връчил писмо с молба да бъде възстановен като юнкер. Пет месеца по-късно бил върнат във Военното училище.
Едва понесъл омразното копаене на окопи, маршируване и всичко друго, съпътстващо военното училище. Но всичко си струвало, защото скоро бил разпределен за летец. Изпратен е за обучение в Германия и Полша. Една година се учил в авиационното училище в Аугсбург, а накрая се усъвършенствал в Мюнхен.
И въпреки буйния си нрав през 1939 г. завършил с отличие най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
Връщайки се в България, Списаревски бил включен във Втори изтребителен орляк, разширен и преименуван в 6-и изтребителен полк. Той станал подпоручик, а по-късно и поручик. Бурният му нрав му изиграл лоша шега и в армията. Димитър често имал проблеми с началниците, причинявал повреди на самолетите заради рискованите си маневри, а за наказание му забранявали да лети. Все пак Димитър бил един от най-добрите летци в българската армия.
По време на бомбардировките над София Списаревски бил наказан да стои на земята. След като видял какви поражения са нанесени в някои квартали на София, той веднага помолил началниците си да бъде командирован при воюващите.
На 20 декември 1943 г. 60 самолети Либърейтър Б-24 с охрана от още 50 самолета се отправили към София. Българските бойни самолети били многократно по-малко. Списаревски бил един от пилотите, пазили нашето небе. В първия си боен полет Димитър успял да свали единия от вражеските самолети, но се врязал в друг, сваляйки и него.
За съжаление обаче загинал и самият Димитър. Това бил първият и последен боен полет за 27-годишния мъж.
Дали Списаревски се е жертвал, или е имало някаква технически причина, все още не е ясно.
Благодарение на неговите действия обаче бомбардировачите не успели да пуснат бомбите си върху столицата.
Самолетът на Списаревски паднал някъде в околностите на София. Овъгленият му труп бил познат само по сребърната верижка, която той носил.
След идването на комунизма след 9 септември 1944 г. името на Списаревски било целенасочено обречено в забвение. За комунистическата власт летецът е загинал в Германия и не бил извършил никакъв подвиг.
