Много от нас помнят интересни събития от живота си, дори от далечното детство. Но мозъкът на децата под три години например не може да запазва дълготрайни спомени.
Предположението и очакването са два фактора, които формират лъжливите спомени. Тези фалшиви спомени са свързани с объркването на ключови детайли като време и място.
Паметта се формира от нашите чувства, знания и убеждения, затова спомените, които извличаме, понякога ни се струват като отделни парченца.
Точността едва ли е основната задача на паметта. Тъй като паметта ни помага в бъдещи действия, реконструкцията й става така, както бихме искали.
Много мозъчни процеси, отговорни за точността на паметта, могат да ни помогнат да съхраняваме по-големи обеми информация, но на сериозна цена.
Паметта има склонност да се самоманипулира, когато с определени спомени контактуват повече хора. Ако вие сте свидетел на престъпление, но след това говорите и с други очевидци, паметта ви променя първоначалната информация.
Потвържденията от други правят дезинформацията по-мощна и накрая вие сте убедени, че нещо се е случило, без това да е така наистина.
Доизмислянето на случките също оформя фалшиви спомени. Това става когато бъркате детайлите на две абсолютно различни събития и ги обединявате в един спомен.
Много често за това е виновно собственото ви въображение. Особено силно това важи за спомени от детството.
Емоциите нанасят вреди на паметта. Силните емоции създават ярки спомени, но не и верни. Емоциите на щастието помагат на човек да запомни общия смисъл на нещо, като не отделя внимание на детайлите.
Гневът има обратен ефект и човек се концентрира върху детайлите и помни повече подробности.
Коментари