Учените са установили, че играта на въображението помага съвсем лесно да се внедри в съзнанието на човек случка, която всъщност никога не му се е случвала.
Частите от мозъка, в които се формират, съхраняват и след това се извличат спомените, трябва да работят в пълен синхрон, за да може точно да се възпроизведат събития от миналото.
Учените вече отдавна се отнасят скептично към човешките спомени. Те са направили изследвания, при които са създали условия участниците да запомнят нещо, което не се е случило в действителност.
Експертите са сканирали мозъка на участниците по време на експеримента, за да проследят за сформирането на лъжливите спомени. На участниците били показани снимки и те трябвало да си представят други образи на изображението.
После доброволците трябвало да опишат какво са видели, при което често въображаемите образи замествали действителните. Според учените се получава един вид разменят на частите на мозъка, които отговарят за възприятието и за представянето.
По този начин въображаемото събитие може да се съхранява в паметта и да се представя като нещо, което се е случило в действителност. Всъщност за въображаемите и за действителните картини често в мозъка отговарят едни и същи области.
Резултатите от експериментите показват, че ключът към запомнянето на нещо измислено се крие в контекста, свързан с паметта. Ако човек може да си спомни кой му е казал да си въобрази дадено нещо и кога и къде се е случило това, то много по-лесно ще може да се отдели въображаемото от действителното.
Когато в тези условия човек се обръща към паметта си, то най-вероятно ще си спомни това, което е било в действителност. Лъжливите спомени са само част от изследването на това, как се формират спомените.
Получената информация може да е полезна за тези, които взимат важни решения, основаващи се върху паметта и върху спомените на други хора, а не на своите собствени.
Коментари