До 2010 г. Русия и Финландия вадят шхуната “Фрау Мария” с картини, порцелан, злато и сребро, потънала през XVIII в.
Руски специалисти планират изваждането на повърхността до 2010 г. на потъналата през XVIII век край бреговете на Финландия (тогава Шведската империя, б. ред.), шхуната “Фрау Мария” (Vrouw Maria) със скъпи произведения на изкуството, закупени от руската императрица Екатерина ІІ Велика (1729-1796 г.) в Холандия за колекцията на Ермитажа и императорската резиденция в Санкт Петербург, съобщава The Telegraph. В подготовката на проекта участват и специалисти от Финландия, която ще спори с Москва за правото на собственост върху съкровището.
Холандската шхуна потъва при буря на 9 октомври 1771 г., край о-в Юрмо, близо до финландското пристанище Турку, а останките му са открити на дълбочина от 41 м. от финландски гмуркачи през 1999 г.
“Предвиждаме 2 сценария за извършването на археологическата операция – да вдигнем цялата шхуна с помощта на специални меки въжета от изкуствена тъкан, за да не повредим корпуса, или да спасим само ценния товар от трюма на “Фрау Мария” с водолази”, обяви на пресконференция в Москва президентът на Фонда за спасяване на на националните културно-исторически ценности на Русия, Артьом Тарасов (Artem Tarasov).
Очаква се уточняването на проекта и детайлното изследване на структурното състояние на потъналия кораб да продължи през цялата 2009 г. Приблизителната стойност на проекта засега се оценява на 50 млн. евро.
Руските специалисти се надяват, че превозваните от съда скъпоценности, в т. ч. 27 картини на холандски майстори, порцелан, декоративно-приложни статуетки от бронз, злато и сребро са се опазили в добро състояние заради старателните методи за съхранение, приложени преди повече от 235 години.
“Платната на художниците били навити в специални тръби, които били били поставени в запечатани оловни бъчви, които били заливани с восък и запоявани. Имаме сведения, че товара в трюма все още е в херметично състояние, тъй като още Екатерина ІІ изпращала няколко експедиции за изваждането на шхуната”, разказва Тарасов.
Според откритите от учените документи за търга в Амстердам, на който императрицата закупила произведенията на изкуството, сред придобивките й са картини на Хендрик ван Бален, Герард тер Борх (Gerard ter Borch, 1617-1681), Ян ван Гоен (Jan Josephszoon van Goyen, 1596-1656), Габриел Метсю (Gabriel Metsu, 1629-1667) и на ученика на Рембранд, Герард Доу (Gerard Dou, 1613-1675). Ако товарът наистина бъде изваден в добро състояние, то той би се превърнал в най-скъпата находка в историята на подводната археология.
Корпусът на двумачтовия платноход е сравнително добре запазен, благодарение на студената и слабосолена вода на Финския залив, а скоро след откриването му, около него е установена 1, 5-метрова “предпазна зона”.
Ако шхуната бъде издигната на повърхността, стойността на кораба и товара се оценява на или над 1, 5 млрд. евро. “Един от най-ценните обекти, намиращи се под водата, е триптих на известния художник от ХVІІ век Герард Доу. По времето когато картините на холандските майстори стрували по неколкостотин гулдена, за това платно били платени 15 000 гулдена, които според днешните стандарти се равнява на около 500 млн. евро”, разказва Тарасов.
Веднага след потъването на шхуната, Екатерина Велика започнала преписка със шведските власти, в стремежа си да открие потъналия кораб и да извади от трюма му скъпоценния товар. Тя дори изпратила във Финландия придворен художник, който трябвало да се заеме с реставрацията на картините след евентуалното им изваждане.
Днес финландските специалисти не споделят оптимизма на руските си колеги, че платната на борда са се съхранили. Директорът на Департамента по културата към Министерството на образованието на Финландия, Риита Кайвосойя, смята, че “вероятността произведенията на изкуството да са се съхранили, е 1%, и за нас основна задача е изваждането на самия кораб”.
Ако платната на холандските майстори обаче са се съхранили, с разходите по реставрацията им ще се заеме Ермитажа, за който те са били предназначени. “Възлагаме на този проект големи надежди и очевидно нашите реставратори могат да се изправят пред неочаквани сюжети и задачи”, коментира очакванията на музея неговият зам.-директор Георгий Вилинбахов(Georgy Vilinbakhov).
Спорът за собствеността върху шхуната и скъпоценния й товар започва скоро след откриването й. Намерилите кораба гмуркачи-търсачи на съкровища губят делото с финландската държава за изплащането на част от стойността на товара, докато Москва запазва мълчание по въпроса. През 2005 г. платноходът и товарът му са обявени за собственост на Финландия. “Според финландското законодателство, ако съкровището е престояло в териториалните води на Финландия повече от 100 години, то е собственост на държавата. Това даже не е предмет на обсъждане. Ние обаче сме готови за осигурим достъп до колекцията на шведите, холандците, и разбира се, на руснаците”, цитира думите на Риита Кайвосойя руската телевизия “Вести”.
Юридическата база, на която се обосновават финландските власти обаче, е изключително спорна. Преди 100 години Финландия не е била независима и е влизала в състава на Руската империя. Дори водещи финландски юристи се съмняват, че холандски кораб с руски товар може да бъде обявен за национално съкровище на Финландия.
Според действащия във Финландия Закон за реликвите и античността от 1963 г., потъналият платноход, престоял 100 години в национални води, не може да подлага на каквито и да е било манипулации и да се премества, без разрешението на финландскотоМинистерство на античността. Русия пък може да претендира за целия товар, тъй като според международното право тя има правата на цялата собственост на бившата Руска империя.
“Засега не обсъждаме правото на собственост. Всички ценности, които успеем да извадим и реставрираме, ще принадлежат на европейската общност”, отбелязва Артьом Тарасов. Министерството на културата на Русия поддържа идеята за съвместното изваждане на шхуната с участието и на Швеция и превръщането й в плаващ музей, който ще обикаля пристанищата на Балтийско море.
