На дъното на Черно море лежи баснословно златно съкровище, което вече повече от столетие остава неоткрито, въпреки многобройните експедиции, изпратени да го търсят.
Сандъците, пълни със злато, са били натоварени на кораба Черният принц. Той е бил част от британската флота и е бил натоварен със задачата да пренесе заплати на войниците от британската армия.
През далечната 1853 г. между Русия и Турция избухва Кримската война. Руската империя се изправя не само срещу Турция, но и срещу нейните съюзници Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графство Насау.
За да се справят с руснаците британците наемат над 200 търговски кораба, които използват основно за транспорт на различни стоки, оръжия и др. до театъра на военните действия – Черно море.
Сред наетите съдове е и платноходно-моторната фрегата Принц. Тя обаче била наричана от всички Черният принц, защото корпусът ѝ е бил боядисан в тъмно черен цвят.
В края на 1854 г. Черният принц пристига в пристанище Балаклава край Севастопол. Фрегатата носи на борда си истинско златно съкровище – заплатите на войската, които възлизат на няколко милиона фунта стерлинги.
Само няколко часа след акостирането край Кримския полуостров се развихря истински ураган. Той потапя повечето от акостиралите там кораби.
Стихията запраща на дъното на морето повече от 60 британски, френски и турски плавателни съда, в т.ч. и Черният принц с цялото злато.
Две години по-късно антируската коалиция печели войната. Но споменът за златото на Черният принц не дава мир на никого и през 1957 г. французите организират първата експедиция по издирването му.
Въпреки помощта на водолазните скафандри, които току що са изобретени, те не успяват да открият дори късче от фрегатата.
Гмуркачите претърсват цялото морско дъно около Балаклава, откриват десетки кораби, но не и Принцът. Идва ред на експедиции на норвежки, американски, испански и германски търсачи на съкровища, които също се прибират с празни ръце.
През 1923 г. съветското правителство праща свои екипи да го търсят, като се надяват с откритото злато да се справят с глада, който измъчва голяма част от населението на страната, но напразно.
Три години по-късно японска водолазна фирма предлага на Русия да извади съкровището срещу 40 процента от стойността му. След месеци неуспешно издирване търсачите си тръгват с четири златни монети – техният дял от откритото.
Неуспехите на всички експедиции не отчайват родните океанолози, които смятат, че Черният принц не е търсен на правилното място. Според родните учени той лежи на дъното на Черно море, но в българската акватория.
Те лансират версията, че бурята е откъснала котвата на фрегатата и тя е била отнесена от морските течения към българския бряг, където по-късно потъва. В пресата дори се публикува сонарна снимка на потънал кораб, чиито контури наподобяват тези на Черният принц.
Родните търсачи на съкровища не успяват да открият легендарния кораб, както украинските археолози, които през 2010 г. гръмко обявиха, че знаят къде се намира съкровището.
Единствената останка от Черният принц, който е извадена от Черно море, е част от капитански сервиз с логото на кораба.
