Днес е голям празник за вярващите. На 20 юли християнската църква почита един от най-великите измежду старозаветните праведници – св. пророк Илия.
Историята му е удивителна, разкрива фолклористката Валентина Шарланова в книгата си Български традиционни празници и обичаи.
Той е роден в град Тесвия (заради това го наричат още Тесвитянин) в областта Гааад, Палестина, около 900 години преди рождението на Христос и бил потомък на известния Ааронов род.
Пророк Илия живял по време на управлението на израелския цар Ахов, който бил идолопоклонник и езичник. Свети Илия се явил пред царя и жена му и ги предупредил, че Господ ще ги накаже за греховете им с опустошителна суша.
И това се сбъднало – настъпила суша, която продължила три години и шест месеца. Накрая Господ се смилил над народа и изпратил своя пророк да възвести края на бедствието.
В края на живота си, през 816 година преди Христа, пророк Илия се възнесъл жив в небесата на огнена колесница. Илия и ученикът му Елисей отишли до брега на Йордан. На другия бряг на реката стояли още 50 ученици на пророка и ги наблюдавали.
Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата с Елисей преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на небето. Като излитала, кожухът му паднал на земята и Елисей го взел.
Българите наричат празника Илинден. Той е последният от летните празници, който се почита за предпазване от гръм и градушка.
Според народната вяра "старият светец" е най-могъщият повелител на небесната влага, на светкавиците и гръмотевиците и затова го наричат Свети Илия Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник. Навсякъде из българските земи го почитат като повелител на небето и огнените стихии.
В народна песен се пее, че когато Господ поделял света между четиримата светии, на св. Илия се паднали летните гръмотевици, трескавици, за да си лети по синьото небе с тъмните облаци и да ги заключва в Черно море. Свети Илия можел да отключва облаците и да дава роса и дъждове на земята, тъй необходими за реколтата.
Стара легенда разказва, че когато светецът препускал по небесата с огнената си колесница, впрегната в четири коня, изпод копитата им изскачали искри, чувал се тътен и така се получавали мълниите и гръмотевиците.
Друго предание обяснява гръмотевиците с това, че св. Илия търкалял по небето бъчви.
Има поверие, че летните небесни стихии се дължат на вечната битка, която Свети Илия води с триглави лами, хали и крилати змейове, които изяждали житото на хората.
Понякога той се биел и със самия дявол. В битката светецът мятал срещу тях огнените си стрели и така на земята се появявали светкавици. Името на светеца често се споменава в баяния и заклинания.
Илинден се приема за "лош" и традицията забранява на него да се работи. Но тъй като това е време за вършитба, може да се возят снопи. Традицията повелява на Илинден да се коли за курбан най-старият петел (наричан баща) в чест на господаря на гръмотевиците и светкавиците.
Коментари