Мозъкът ни, койото познаваме и обичаме, ни въвежда в заблуда. Кара ни да възприемаме грешни неща като правилни или да си мислим, че сме влюбени.
Нашият разум постоянно се опитва да ни заблуди, че можем бъдем по-щастливи, ако работим по-малко. Представяме си живота, пълен с удоволствия и се лъжем, предполагайки, че такъв начин на живот ще ни направи по-щастливи.
Истината обаче е, че често безделието води до скука и депресия. Нашето съзнание ни лъже, позволявайки ни да мислим, че ще сме по-щастливи ако имаме подходяща работа, кола, къща или нещо друго.
Няма нищо лошо в стремежа към по-добри вещи или обстоятелства, но това не означава, че те автоматично ще ни направят по-щастливи.
Като правило, ние подсъзнателно се стремим към избягване на трудни ситуации. Но много често точно те донасят така желаното възнаграждение.
Ако се замислим колко затрудняващи ни ситуации сме избегнали, не е учудващо, че голяма част от нас не постигат бленуваните цели.
Забавянето и нежеланието за изпълнение на важни и трудни задачи или решаването на насъщни въпроси само задържа придвижването към щастието.
Започнете да действате и ще изпитате чувство на дълбоко удовлетворение, което ще стане стимул за щастие. Томас Джеферсън е казал: „Аз силно вярвам в късмета, но установих, че колкото повече работя, толкова повече ми върви”.
Понякога съзнанието ни кара да вярваме, че сме подвластни на съдбата. Това, което приписваме на късмета на другите, всъщност е резултат от практиката, подготовката и упорита работа. Следвайте мечтата си с цялото си сърце и може и да се учудите, колко бързо късметът ще дойде и при вас.
Коментари
В действителност те възприемат парадигмата да Бъ¬деш - да Вършиш - да Имаш в обратен ред.
Във Вселената реално (за разлика от това, което си мислиш) „да имаш" не води до това „да бъдеш", а нещата вървят обратно.
Първо ти трябва „да бъдеш" онова, което наричаш „щастлив" (или „знаещ", или „мъдър", или „съпричастен", или какъвто и да е) и тогава можеш да започнеш „да вършиш" нещата от състоянието на своето битие - и скоро откриваш, че онова, което вършиш, ти носи нещата, които винаги си искал да „имаш".
Начинът да задвижиш този творчески процес (а това е именно процес на сътворяване) е да разбереш какво же¬лаеш да „имаш", да се запиташ „какьв ще бъдеш", ако го „имаш" и тогава направо да се пренесеш в това състоя¬ние - да бъдеш такъв.
По този начин ще започнеш да прилагаш на практика парадигмата да Бъдеш - да Вършиш - да Имаш - всъщ¬ност ще започнеш да я прилагаш по правилния начин - и ще работиш съвместно, а не противоположно на творческата сила на вселената.