Къде свършва дейността на мозъка и започва дейността на разума? – няма учен, който да може да отговори на този сложен въпрос. Може би това е едно и също, но къде тогава се намира душата?
Дали тя също е разположена в мозъка ни? Кое е това, което формира мислите и чувствата ни? Досега няма нито един учен или философ, който да е намерил отговора.
Дълго време изследването на съзнанието се е смятало за изследване, което било извън нормалните рамки, защото не би могло да се изучи това, което е субективно.
Мозъкът участва във формирането на съзнателните ни мисли. С помощта на визуализация на главния мозък е наблюдавана активност на различните му части по време на създаване на мисли.
Вече е ясно, че с помощта на хирургическа намеса или при използването на определени химични вещества могат да бъдат осъществени промени в мозъка, както и в съзнанието.
Все още обаче не е ясно на кой стадий на работата на невроните мисълта се превръща в съзнателна. Компонентите на съзнанието може да са разхвърлени из целия мозък, затова не е ясно как те могат да работят заедно.
Все още е загадка и взаимовръзката между съзнателния и несъзнателния опит, който ни помага да решим редица проблеми, базирайки се на минали грешки и преживявания.
Има някои процеси – като дишането и сърцебиенето – които не зависят от нашите мисли и не е ясно дали те са свързани по някакъв начин със съзнанието ни.
Неотдавна стана ясно, че хората не взимат решения сами. Съзнанието ни може да е просто илюзия, тъй като с помощта на мозъчен скенер може да бъде предсказано с точност решението, което човек ще вземе.
Коментари