Летаргичният сън или да те погребат жив

Сънят е най-доброто лекарство, защото спасява много хора от стрес, болести и просто ни зарежда с енергия. Смята се, че продължителността на съня на нормалния човек е седем-осем часа.

Понякога обаче границата между нормалния сън и сънят, предизвикан от стрес, е прекалено малка. Летаргията е болестно състояние, което прилича на сън и се характеризира с неподвижност и липса на реакция при външно дразнене.

Летаргията е известна още от библейско време. В Стария и Новия завет може да се намерят много примери за тази загадъчна болест, при която човек изглежда като мъртъв.

Хората от векове са се страхували да не изпаднат в летаргичен сън, за да не бъдат погребани живи. Прочутият италиаски поет от четиринадесети век Франческо Петрарка се разболял тежко, когато бил на четиридесет години.

Той изпаднал в летаргия и бил приготвен за погребение от близките си. По онова време покойниците с погребвали едно денонощие след смъртта си. Преди да бъде погребан, Петрарка се събудил и след това живял още тридесет години.

При преустройства на стари европейски гробища е станало ясно, че четвърт от погребаните покойници са се събуждали в гробовете си. Те са се въртяли, което личи от позата на скелета.

В Германия през 1773 година след погребение на бременна жена гробарите чули странни звуци от гроба й и извадили ковчега. Оказало се, че нервният срив на събудилата се жена предизвикал преждевременно раждане и след това тя се задушила заедно с бебето в ковчега.

В Англия до днес съществува закон, според който във всички хладилни камери в моргата има звънче, за да може оживелият покойник да сигнализира.

Още в края на шестдесетте години в моргите е поставян апарат, който е улавял и най-незначителната електрическа активност на сърцето. Още при първото изпитание на апарата била открита жива жена сред труповете.

Августина Легард е записана в Книгата на рекордите Гинес като жената, изпаднала в летаргия за най-дълго време. Тя заспала след стрес от раждане и била като мъртва.

Но когато я хранели с лъжичка, тя отваряла устатаси. Тя спала двадесет и две години и оставала все така млада, както когато заспала. След като се събудила, тя попитала дали бебето е момиченце. А до нея стояла двадесет и две-годишната й дъщеря.

След като се събудила, Августина започнала да остарява със страхотна скорост и след една година се превърнала в старица. Пет години по-късно тя починала.