Според нова хипотеза, шумерски астроном е описал на плочката наблюденията си направени на 29 юни 3123 г. пр. Хр.
Двама британски учени предложиха оригинален прочит на асирийска кръгла клинописна плочка от VIII в. пр. Хр. Те предполагат, че на нея е показана траекторията на полета на астериод, който при падането си в края на IV хилядолетие пр. Хр. е образувал кратер близо до съвременния австрийски град Кофелс (Kofels), пише Telegraph. Своята хипотеза авторите излагат в книгата “Шумерски сведения за Кофелския метеорит”(A Sumerian Observation of the Kofels' Impact Event).
Кръглата плочка е открита в средата на XIX век от британеца сър Остин Хенри Лейард (Austen Henry Layard) при разкопки в Ниневия. На нея са изобразени няколко съзвездия и рисунки с коментари. Плочката е асирийско копие на шумерски оригинал. Нейното тълкуване е довело до редица хипотези.
Алан Бонд (Alan Bond), директор на Reaction Engines, и Марк Хемпсел (Mark Hempsell), преподавател в Бристолския университет, са убедени, че шумерски астроном е описал на плочката наблюденията си направени на 29 юни 3123 г. пр. Хр. Според тях на рисунката е изобразена траекторията на голямо небесно тяло, движещо се през съзвездие Риби. Тази траектория с точност до един градус съвпада с траекторията на астероида, паднал в района на Кофелс.
В района на Кофелс няма класически кратер, който се появава след паденето на небесно тяло с диаметър по-голям от километър. Геолозите предполагат, че падината с диаметър пет километра се е образувала в разултат на гигантско свличане. Бонд и Хемпсел обаче смятат, че астероида е идвал към Земята под ъгъл от 6 градуса, закачил е планина близо до Кофелс и се е взривил във въздуха без да има реално стълкновение с повърхността. В резултат се образувала гигантска огнена топка, която е изпепелила повърхността на долината.
Коментари