През последните години имаше няколко случая на канибализъм, и то в цивилизованите страни. Преди месец в Русия бе арестуван мъж на име Николай Шадрин, който си готвел ястие от черния дроб на убит от него човек.
Дни преди ареста на руснака бил арестуван жител на Словакия, който планирал да убие и да изяде швейцарец. По-късно било установено, че словакът вече опитвал човешко месо.
Според експерти обаче това са патологични единични случаи и изобщо не може да се говори за възход на тази древна практика – да се ядат себеподобни.
Последният път, когато канибализмът е бил смятан за допустим, е било в началото на деветнадесети век в САЩ – тогава е било прието, че канибализмът може да бъде използван, ако няма друга храна наоколо, а човек умира.
Най-известният пример за това е партията на Донър. Тя се състояла от осемдесет и един човека. Много от членовете на партията прибягвали до канибализъм по време на суровата зима при прехода им през планината Сиера Невада през 1846 година.
Канибализмът не съществува като социално утвърден в нито едно общество, но се реализира в два контекста, твърдят специалисти. Сред тях е изяждането на човешко тяло след убийството му и канибализъм в зона на военни действия.
Единствената логика на канибализма е че изяждането на човешкото тяло премахва следите от престъплението. Що се отнася до канибализма по време на военни действия има твърдения, че в някои части на Африка войници изяждат части от телата на загиналите си врагове, докато празнуват победата.
Племето вари от тропическите гори на Амазонка също така практикувало канибализъм като част от военните действия. Те изяждали мъртвите си врагове в знак на презрение към тях.
Племето вари практикувало и „позитивен” канибализъм – на погребения те често изяждали починалите от естествена смърт роднини, като това се смятало за начин да помогнат на най-близките му да се справят с мъката.
Хората от племето вари са практикували канибализъм до 1960-та година, докато по указ на правителството не били насила накарани да го спрат.
Коментари