Духове витаят в Мисури

Странноприемница Lemp Mansion се намира в Канзас, Мисури, и се счита за едно от най-обитаваните от духове места. Хората, отсядали тук, се оплакват, че из цялото имение се чуват стъпки, чукане по врати и прозорци. През периода 1975-1977 по време на ремонт на сградата, работниците са отчели паранормални явления. Оплакали са се от затръшващи се врати, призрачни шумове, странно усещане за дискомфорт и улавянето на втренчени в тях очи.

Странноприемницата е служела за дом на поколения, носещи фамилията Лемп. Най-страрият представител е починал през 1970 на 90 години. Последната заръка, която оставя на уредителя си, е да унищожи колекцията от картини и ценните фамилни вещи.

Навремето в имението е живяло момче, което е било незаконен син на брата на собственика, Уилям Лемп. То е страдало от синдрома на Даун и е наричано „момчето с маймунското лице”. Криели са го на тавана, за да не го вижда никой.

Днес призракът на момчето обитава третия етаж, таванското помещение и килерите на странноприемницата. Гостите и персонала го чували да казва: „Елате да си поиграете заедно с мен”, а хората по улиците виждали лицето му, гледащо ги от тесния прозорец на тавана. Изследователи на паранормалните явления са оставяли играчки, които винаги били намирани пръснати в различни части на стаята. При друг случай в таванското помещение изследовател усетил подръпване по косата, точно пред стаята на момчето.

Гостите чували бързи тичащи стъпки по главното сълбище и звуците от чукане по вратата. Направени са и снимки на паранормални въздушни кръгове, които се изкачвали и слизали надолу по стълбите. Често се случвало човек да има усещането, че някой го наблюдава, а на задното сълбище се чувало задъханото дишане на куче, тропането на нокти и дрънченето на веригата му.

На втория етаж, където бил апартамента на собсвеника, Уилям Лемп, е забелязано видението на възрастен мъж с брада, застанал до прозореца в трапезарията. В дрешника се е появило привидение в отражението на огледалото. В апартамента, наречен „Апартамент на лавандуловата дама” на съпругата на Уилям Лемп, която много обичала този цвят, е усетен силния аромат на лавандула, а една сянка се промъкнала през процепа на вратата на банята. Много пъти същата тази врата е била заключвана, а после намирана незнайно защо и от кого широко отворена.

Когато в странноприемницата е тихо, някой обича да свири на пиано на първия етаж. В бара напитките сами се разбърквали, а чашите се движели и се чупели от само себе си. В столовата на лавандуловата дама, която първоначално е била кабинет на Уилям Лемп, изследовател от Асоцияцията за лов на духове в Мисури е бил бутнат от вратата от мъжко привидение. Портретите, които висели по стените в тази трапезария следвали с поглед всяко твое движение.

В столовата, която някога е била всекидневна, гостите били докосвани от някакво привидение, което обаче било невидимо. Появявал се духът на мъж, седнал на масата, а когато някой от персонала го питал какво ще желае, той мигновенно изчезвал.

В дамската баня, намираща се надолу по стълбите, вляво от столовата, много жени са докладвали за появяването на мъж, който ги гледал. Преди време това била личната баня на собсвеника, Уилям Лемп.

Областта на сутерена е обитавана от две нервни, ядосани привидения, а намиращият се отдолу подземен тунел, който в момента е запечатан, е кръстен „ Портите към Ада”. Медиумите усещат някаква гневна призрачна фигура, която се движи напред-назад из запечатания тунел, а един изследовател е засекъл мистичен въздушен кръг да витае наоколо. Успял е да го заснеме. Покривките в столовата били събаряни от масите, а масите премествани. Живеещите усещали от време на време някакво присъствие, надничащо зад раменете им. Направени са снимки и клипове на паранормални въздушни кръгове и са записани ЕГФ (електронни гласови феномени).