Археолозите са започнали да съядиняват липсващите части от историята на мистериозното клане от преди 4000 години, открито в кралския град на Мендес, процъфтявал над 20 века на ниска могила, издигаща се на зелените полета и папирусните блата в делтата на Нил, северно от Кайро.
Робърт Редфорд от пенсилванския университет започнал с разкопките на голям храм, свързан с Рамезес ІІ - фараонът, който традиционно е свързан с библейската история за Моисей -, когато се натъкнал на по-ранна структура, разрушена от огън, която станала доказателство за мрачния епизод на смъртта.
„Изпаднахме в недоумение, че открихме нов храм”- казва той. „ Аз изкопах окоп под съществуващия храм и бях наистина изненадан от това, което открих. Имаше структура от периода на късното царство, голяма платформа от тухли от кал, широка около 40 метра, на която някога се е намирал храм.”
Под обгорения от огъня чакъл учените са открили първите от около поне 36 тела, жертви на някакво брутално събитие, отпреди 40 века. „Отначало помислихме, че са умрели на същото място, но после се оказа, че са умъртвени някъде другаде и после захвърлени тук. Тухлите от кал от горящия храм просто са се стоварили върху тях. Останали са покрити и никой досега не е предполагал за съществуването им”.
Намерени са телата на млади и стари, на мъже и жени, нахвърляни на разпръснати купчини. За цивилизация с култ към мъртвите такива открития са рядкост. Даже и най-бедните са погребвани тържествено, заедно с някакви провизии за задгробния живот.
Сухият и жежък климат на Египет помага за съхраняването. Но откритието на човешките останки в един от градовете по делтата- всяка година наводнявана от река Нил и в някои части оставаща наводнена по 10 месеца в годината- изумило изследователите.
„Костите бяха в много лощо състояние. Даже е трудно да се повярва, че въобще са намерени. Лесно можеха да се замажат и въобще да не бъдат разпознати. Те са просто виртуален прах в калта, но веднъж установени с голяма прецизност, изскачат контурите на човешки тела.”
Няма ясен индикатор за това как точно са загинали жертвите. Може да са намушкани, отровени или задушени. На oцелелите скелети няма следи от побой. Телата безразборно са хвърлени едно върху друго. Храмът е възстановен някъде между 2150 и 1950 пр.Хр, а мистериозните убийста трябва да са станали в края на старото царство, между 2250 и 2150 пр.Хр.
Градът на Мендес бил център на два култа, на богът Овен и на богинята Риба. Процъфтявал е като търговски център и се предполага че често е посещаван от семитски племена. Изследователите са открили наподобяваща на фабрика структура, която се използвала за производството на парфюм през гръцко-римските години, както и набързо направени гробове, свидетелстващи може би за появата на епидемия от чума.
Мандес стигнал разцвета си по време на древногръцката ера. Станал е център на пребиваване на персийските завоеватели, които задържали Египет за 120 години и оцелял до ранно-християнската ера, но частта на Мандес около Нил се опразнила, оставяйки енигамитични образци на гранитни обелиски, варовъчни руини и бедни гробове от кал.
През около 1000 сл.Хр арабски пътешественик разказва, че видял храма, оголемен от Рмезес ІІ, още да стои. Първите европейски пътешественици по време на Ренесанса го описват за почти същия, какъвто изглежда и днес. „Трябва да се е случило през Средновековието, когато напълно е бил унищожен”, казва професор Редфорд.
