Един от най-модерните мъжки аксесоари през Средновековието е представлявал парче плат с пълнеж, който се прикрепял към панталоните, за да подчертае мъжкото достойнство и да го защити от евентуални удари.
За тази цел торбичката от плат се напълвала с парченца тъкан или със стърготини. Често тези аксесоари се правели прекалено големи, за да изглеждат като пенис в ерекция.
Друг начин, по който мъжете през Средновековието намеквали за голямото си достойнство, били прекалено дългите им обувки с остър връх. Тогава се смятало, че колкото е по-дълъг върхът на обувката, толкова по-мъжествен е собственикът й.
Тези аксесоари в целия им блясък може да се видят на картините на големите холандски майстори, например на Питър Брайгел. Така например английският крал Хенри VIII, който е бил смятан за един от най-красивите и елегантните мъже на своето време, е нарисуван с голяма издатина отпред на панталоните и с остри обувки.
Църквата изобщо не поощрявала тази мода и наричала мъжките аксесоари дяволско хрумване. В епохата на Ренесанса били на мода изкуствените фалоси, които дори се произвеждали в големи количества.
В една от средновековните църковни книги, в които се описват наказанията за конкретни прегрешения, е записано: „Ако жената изготви устройство или приспособление във формата на мъжки орган с противоестествен размер, за да задоволи греховните си желания, ще понесе наказание, определено от духовник, което ще продължи пет години”.
През средните векове католическата църква е била до такава степен погълната от осъждане и наказание на плътските грехове и удоволствия, които могат да се получат от противоестествените според тях сексуални актове, че въпросът за предпазване от нежелана бременност изобщо бил забравен.
Църквата изобщо не се интересувала от грешниците, които не искат да продължат рода си, за разлика от теолозите, които осъждали яростно контрацепцията.
Църквата разглеждала предпазването от бременност като незначителен грях. По онова време съществували и други практики освен традиционното прекъсване на половия акт.
Мъжете използвали примитивни презервативи – почистени овчи черва, завързани в единия край с въженце. През Средновековието презервативите се ползвали и за защита от венерически болести, особено от сифилис, който взел голямо количество жертви в Европа в края на петнадесети век.
След време започнали да се произвеждат презервативи от лен. Жените се предпазвали от нежелана бременност с платове, напоени със специални смески - песарии, които напъхвали във вагината си. Най-обикновеният песарий представлявал надробени фурми, кора от акация и мед, смесени до консистенцията на паста.
Ако мъжът не можел да изпълнява съпружеските си задължения, се намесвала Църквата. Виновникът се изправял пред съда на старейшините, които подробно изучавали пениса му и преценявали дали е способен да продължи рода си.
Ако пенисът на мъжа бил повреден или в хода на следствието изниквала причина, която оправдавала неизпълнението на съпружеския дълг, бракът бил разтрогван.
