Имало едно време в малко планинско село един стар дърводелец. Той бил беден, но винаги помагал – поправял счупени врати без заплащане, давал дърва на вдовици, учел децата да работят с ръцете си.
Хората го уважавали, но често си казвали:
- Той е добър, но животът не е справедлив – добротата му остава невъзнаградена.
Една зима била особено тежка. Снегът затрупал пътищата, храната свършвала, а студът бил ужасен. Дърводелецът раздал и последните си дърва, за да стопли другите. Скоро останал сам, в студената си къща.
Една нощ силна буря съборила покрива на дома му. Сутринта той се събудил под открито небе, но не се оплакал. Просто седнал и започнал да събира падналите греди.
Малко по-късно първо дошло едно дете, после майка му, после съседите… До обяд почти цялото село било там. Всеки донесъл нещо – дърва, храна, инструменти. До вечерта къщата му била по-здрава и топла от всякога.
Старецът се усмихнал и тихо казал:
- Няма незапомнено добро. То просто чака своето време.
Доброто невинаги се връща веднага, но никога не се губи. Може да ни се струва, че се бави, но всъщност идва в точния момент. То се съхранява в сърцата на хората и се появява, когато най-много имаме нужда от него. Посееш ли веднъж семената на доброто, ще жънеш плодовете в мига, в който най-много се нуждаеш от тях.
Почерпете мъдрост също от притчата за семейното щастие и за знаците на Бог.
Не пропускайте да прочетете и мъдрата притча за успеха.
Коментари