Мозъчните структури, които са непосредствено свързани с човешкия мозък, са открити най-неочаквано у безгръбначно, което се оказало обикновена морска нереида.
Това откритие означава, че произходът на човешкия мозък може да се проследи шестотин милиона години назад. Точно тогава за последен път човечеството е деляло общи предци с вида Platynereis dumerilii – той се явява роднина на обикновения дъждовен червей.
Както разказва авторът на изследването Раджу Томър, червеят-нереида живее в самостоятелни тръбички, активно изследва тяхната среда в търсене на храна и демонстрира напълно осмислено поведение.
Учените стигнали до извода, че тези червеи биха могли да са идеални кандидати за ролята на бегръбначни с най-развити мозъчни центрове и роднини на гръбначните.
И други безгръбначни, според учените – например насекоми, паяци, ракообразни и кадифените червеи имат структура на главен мозък, която се нарича гъбовидно тяло и съответства на кората на човешкия мозък.
Кората на главния мозък е част от човешкия мозък, която участва активно в процеса на паметта, обучението, мисленето, езика, съзнанието и много други процеси.
Учените използвали голямо количество гени в мозъка на червеите-нереиди. Те определили белтъчния състав на всяка клетка, както и типовете клетки взависимост от гените, които ги изразяват, а не само от формата и разположението.
Според учените развитието и формирането на гъбовидните тела на безгръбначните и на мозъка на гръбначните са прекалено еднакви, за да бъдат обяснени с независим произход.
Те трябва да имат общ еволюционен предшественик, макар и не толкова сложен като самите тях. Учените обаче се съмняват, че безгръчначните мислят и чувстват като нас. Мозъкът им е прекалено малък и няма такова голямо количество неврони като човешкия.
Учените се надяват да продължат изучаването на мозъка на червеите и на други безгръбначни, за да определят как точно функционират те и да разберат как е функционирал мозъкът на общия прародител на червеите и гръбначните.
Коментари