На 1 юли се отбелязва празникът Свети Врач, който е както църковен, така и народен празник.
Свети Врач като църковен празник
Православната църква почита на този ден светците Козма и Дамян - двамата братя безсребърници. Тези свети хора изучавали целебната сила на билките и се прочули като лечители. Затова Исус ги дарил съссилата на лечители-чудотворци. Те лекували всякакви болести и недъзи и помагали не само на телата, но и на душите на хората.
За помощта си не взимали нито пари, нито дарове, изпълнявайки божествената поръка да дават даром, защото даром са получили своята дарба да лекуват. По-късно над гроба им бил издигнат храм, в който се случвало чудото на изцелението.
Свети Врач като народен празник
Отбелязваният от църквата празник на светците в народния календар влязъл под името Свети Врач и се празнува като ден на знахарите и билкарите.
Всички, които лекуват с помощта на природата - билкари, лечители, врачки, баячки и знахари, празнуват на този ден.
Традиции за Свети Врач
В традициите празникът започва с подготовка от предишния ден, когато домът трябва да се почисти ритуално. Болните прекарвали нощта преди Свети Врач в църквата или параклиса с името на двамата светци, а сутрин се измивали на аязмото, което е наблизо до всеки църковен храм, посветен на Свети Врач.
Жените не бива да перат, чистят и шият на този ден, защото човек или домашно животно ще се разболее тежко.
Народните лечители също не работят на този ден, защото лековете им няма да се захванат. Единствената позволена работа е месенето на хляб, от който всеки трябва да яде, за да бъде здрав и силен.
Прави се курбан, като се коли домашна птица и се слага празнична трапеза. На нея трябва задължително да има варива, плодове, а за здраве се украсява със здравец.
Болните хора може да отидат на гости на народните лечители, за да им поднесат дарове - баница, питка, вино, кокошка и зелена паница. Зеленият цвят е задължителен, защото символизира обновлението на природата и победата на живота над смъртта, тържеството на силите на доброто над тези на злото.
Болните, които посещават лечебни извори на този ден, трябва да оставят отпечатък от дрехата си, за да остане болестта им завинаги там.
Народното поверие гласи, че на този ден всеки лек отива там, където е нужен. Раните се затварят, счупеното зараства, болката си отива, а лошите думи не се захващат. Затова на този ден билкарите разпределят събраните и изсушени билки от Еньовден.
