Малки или огромни, перести или купести, облаците имат невероятната способност да си „говорят” един с друг. Учените твърдят, че „разговорите” на облаците приличат на цвъртенето на щурците или на светено на светулките.
Какъв обаче е начина, по който контактуват облаците? „Скупчванията на облаци се организират по такъв начин, че техните компоненти – водни пари или ледени кристали си „говорят” помежду си и в резултат на тези „разговори” се появяват периодични валежи”, твърди научният сътрудник на американския институт по океански и атмосферни явления Греъм Файнгълд.
Как се получава тази синхронизация? Вали дъжд, въздухът се охлажда, а това създава низходящи въздушни потоци. Когато те достигнат повърхността на планетата, се образуват възходящи потоци от въздух.
Когато се издигнат нагоре, по закона на великия кръговрат на природата, те създават нови облаци в небето. Щом отново завали, същият процес се повтаря.
Файнгълд твърди, че по време на спускането на потоците въздух, които ние наричаме облаци, те целенасочено пътуват към другите въздушни потоци. Т.е., те си общуват помежду си!
До неотдавна, според теорията за структурата на облаците за главен катализатор в образуването на нови облаци се смятаха температурните промени.
Валежите като движещ фактор са били радикална смяна на теорията. Но още по-радикално е твърдението на учените, че облаците са способни да контактуват помежду си.
Файнгълд обаче е твърдо убеден в резултатите от проучванията си. Той пояснява, че още в началото на миналия век този феномен бил отбелязан от френски учен.
Французинът наблюдавал конвекция – размяна на въздух между горните и долните слоеве на атмосферата с помощта на телескоп. Първият доклад на тази тема е направен през 1933 година, но според Файнгълд знанията за общуването на облаците са били известни и на древните цивилизации.
Коментари