Всички знаят, че България е страна, богата на лековити билки, но някак встрани от интереса остават магическите свойства на растенията, а на нашата територия има редица растителни видове с магически сили.
Някои от тези растения са познати от векове, но тези им свойства са пазени в строга тайна. Билките имат близка енергетика до човешката, но откъсването на билката не е достатъчно, за да се използва тази скрина нейна сила. Нужни са вещи знания за начините, по които се използва.
Магическата работа с билките се предава от поколение на поколение и е нужно време и търпение, за да се научи начинът, по който се общува с магическите растения.
Сред най-известните магически билки у нас е белият равнец. Това е свещена билка, отдавна позната на хората. Свързват я с името на древногръцкия герой Ахил, който използва нейните кръвоспиращи и успокоителни свойства.
Латинското название на билката е Ahillea millefolium. Смята се за магическа билка, която помага там, където всички други възможности са изчерпани и затова най-популярното название на белия равнец е Избавление от всички беди.
Битува поверие, че на главата на страдащия от треска трябва да се постави венец от бял равнец и да се потопи ритуално във водите на някоя река. Водата ще отмие страданието с помощта на белия равнец.
Но белият равнец не е само магическа билка за избавление от всякакви болести и беди. Тя има и други магически сили. Наричат я билка на младоженците.
Вярването гласи, че белият равнец носи семейно щастие, гарантира щастливия семеен живот, благополучието в семейството и здравето на децата. Затова според древни европейски практики букет от бял равнец се поставял над брачното легло и престоявал там 7 години, след което се подменял с нов. Целта на тази практика е магическата билка бял равнец да дава кураж и защита, които са важни за семейната двойка.
Вярва се, че магическото действие на добрите духове, населявали древната ни земя, са създателите на това чудно растение и са вложили в него живителния сок на земята, за бъде избавлението на човека от всички житейски беди.
Коментари