Беладоната е известна още с името лудо биле и представлява едно от най-силно отровните растения. Поради това името му се свързва с магическите ритуали и магьосниците много повече, отколкото с лечебните практики.
През 17-ти век беладоната е използвана като магическа напитка. Тя има наркотичен ефект. С нея се прави рецепта, наречена мехлем на вещиците, с голям ефект върху човешкото тяло. Ако се втрие от него в кожата, настъпва 24-часов сън, но някои функции на тялото през това време са доста необичайни. Усещането е като за непреодолима сила, която включва съзнанието във водовъртежа на събития, случващи се в някакво друго измерение.
Вдишването на дима от запалени семена на беладона води до усещане за безтегловност, чувство за отделяне от тялото, полет в пространства без граници. Поради това растението е основна съставка на отварите при вещерство.
Участието на растението в магически ритуали не е единственото му приложение. То се използва и като защита срещу магьосничество. От листата на лудото биле се оплита венец, който се носи на главата, за да пази от проклятие на вещици.
Легендите за появата на беладоната са свързани с митове за Херкулес и богинята Хеката, което показва, че беладоната е била известна на хората далече преди новата ера.
В древността магьосниците са използвали беладоната не само като отрова, но и в ритуали за премахване на магии и разваляне на заклинания. Използвали са я и катозащитник на дома на младоженците, затова са поставяли билката на прага, а младоженката я е прескачала. Имало поверие, че ако жената я настъпи, билката ще загуби защитните си качества.
Древните легенди твърдят, че беладоната принадлежи на дявола, който се грижи за растението в свободното си време, затова вещиците, които са били осъдени да бъдат изгорени на клада, изпивали отвара от беладона, за да напуснат по-бързо живота преди наказанието.
Вероятно заради името на растението е битувала примитивната вяра, че то може да се превръща в красива жена, но смъртоносна за другите.
Независимо от всички легенди и древни поверия, за беладоната най-характерна е двойнствена природа - едновременно е лекарство и отрова.
