Българското хоро не е само вид танц, а повече обредно свещенодействие, с което се създава чувството на общност на танцьорите. Левски често употребявал думата хоро в нейния метафоричен смисъл, за да поясни как трябва да действа организацията на народното дело. За всеки българин този паралел е напълно разбираем.
Хорото се вие, играчите тропат и подскачат в такт с музиката, като стъпките непрекъснато се забързват и усложняват по знак на хороводеца, развяващ бялата кърпа. Тъпанът бие с ритъма на общото сърце, в което се превръщат всички участници в танца и преминава през хванатите им ръце като поток.
Българите познават чувството на обединение и въодушевление, когато играят заедно ведно с другите и всеки от тях разбира ролята на музикантите и хоровода. Това е едновременно единение и въздигане на духа. В това се състои магическата сила на българското хоро. Той съчетава уважението и вярата, истината и подкрепата, споделеността и разбирането. И най-важното, хорото е сигурността, че имаме опора от двете си страни.
То е не само красота, но и лек - за душата и тялото.
В това преживяване музиката и всеки орган трептят с определена честотата. И честотата на всяко хоро съответства на определен орган. Тя го възражда и лекува.
Ганкиното хоро лекува дебелото черво. Пайдушкото тонизира сърцето и лимфната система. То работи на честотите на любовта.
Ръченицата в моментите на играта кара тялото да отделя ендорфини, а те са болкоуспокояващи и 80 пъти по-силни от морфина.
Танцът държи мускулите на тялото в перфектен тонус, подобрява подвижността на ставите и колкото повече движение се извършва, толкова силни стават ставите. Хорото подобрява еластичността на съдовете на кръвоносната система. Повлиява благоприятно и лимфната система. Танцът е един безплатен лек, за поддържане на прекрасно здраве. Хорото лекува, когато се практикува системно и това също е част от неговата сила.
Но народният танц е изкуство, което трябва да се разбира. Нужно е редуване на бързо с бавно хоро, за да има равномерно редуване на натоварване и отпускане.
Последното хоро, което се изиграва трябва да е бавно, за да се нормализира дишането и сърдечният ритъм, с което тялото се успокоява и адаптира към последващите дейности от ежедневието.
В хора като шопското, пиринското има характерни движения, с които се постига определено натоварване на ахилесовото сухожилие и по този начин активиране на лимфната система. Ето колко мъдър е бил нашият народ.
Дайчовото хоро е връщане към себе си, пътуване към себе си. То балансира духа, душата и тялото. Ако сме в мир и хармония можем да се представим на света, да осъществим хармонично и естествено споделяне и обмен с другите.
С хорото се чисти напрежението, сваля се стресът. То се върти обратно на часовниковата стрелка, а в живата верига от ръце, подаваме дясната и залавяме съседа с лявата ръка. Така сваляме високата, чистата енергия и я предаваме на другите.
Сваляйки чистата, хармонична вибрация, я предаваме на човека, който е до нас. Това е възраждащата и лекуваща духа сила на хорото.
