Не всеки знае, че е прието да не се празнува 40-ти рожден ден. Това поверие идва от дълбока древност и е свързано с народни вярвания. Традицията се е запазила дълго, чак до наши дни и дори сега има хора, които смятат, че ако отпразнуват този свой рожден ден ще им се случи нещо лошо. Лошата съдба е за цялото семейство, не само за празнуващия.
Причината за подобно вярване идва от смисъла, вложен в числото 40 още от древни времена. От Библията знаем, че Мойсей водил израилтяните из пустинята 40 години. Пак толкова дълго продължил и Всемирният потоп.
Много поверия, свързани с раждането и смъртта, отново имат връзка с това число. Новороденото не бива да се показва на хората 40 дни. А 40 дни след смъртта се прави най-големият помен за починалия, защото тогава душата му се представя пред Бога.
На 40-годишния юбилей смъртта е наблизо и затова не бива тя бъде привличана с празненства. Светлината на свещичките на тортата и веселбата на хората има точно такава сила. Даже в Русия вярват, че който отпразнува 40 години, той няма да има шанс да направи същото на 50.
В Източна и Средна Азия числото 4 също е обект на такива вярвания. На него се гледа като на фатално, подобно на числото 13 в западната култура. Затова когато човек от западния свят попадне в болница в азиатския свят остава изненадан защо в номерацията на стаите често отсъстват числата 4 и 40.
Силно символно значение има и в картите Таро. Там картата на смъртта отговаря на числото 40.
Съвременната наука има свое обяснение, свързано с това число. На 40 години настъпват редица промени на съзнателно ниво. А когато нещо се променя, добре е то да не се афишира с празник, за да върви гладко пътят на човека.
Най-новите открития показват, че развитието на човешкия мозък завършва на 40 години, а не в детството, както се смяташе до скоро. Префронталната кора в мозъка завършва своето оформяне именно на 40 години. До тази възраст можем да добиваме знания, които да ползваме цял живот.
В миналото животът на човека е бил доста по-кратък и 40 години са били една доста напреднала възраст. Тялото видимо старее, появяват се болести, а организмът все по-трудно се справя с всекидневните предизвикателства. Празнуването на тази възраст изглеждало като привикване на тази приближаваща старост.
Има и други схващания. Според едно от тях личният ни ангел- хранител ни напуска на 40-годишна възраст и оставаме да се справяме сами с живота. Още в по-стари времена този период в живота се е смятал за преломен и празнуването му за неуместно.
Всеки, който е преследван от съмнения, може спокойно да пропусне този празник. Следващите предстоят.
