Човешко е да се греши – това е максима, известна още от древността. Много велики учени са грешили, но умело са скрили от нас грешките си. А и никой не разказва за тях.
Да се върнем към далечната 1611 година. Тогава Галилео Галилей обявил, че е видял спътниците на Юпитер. Година по-късно друг астроном – Франческо Сици обяснил на обществеността че Галилей е лъгал самия себе си.
Според Сици спътниците са невидими за невъоръженото око, не влияят на Земята, затова са безполезни, поради което не съществуват. Тогава Галилей успява да убеди всички, че правият е той.
Двадесет години по-късно той самият обаче греши. В стремежа си да докаже, че Земята се върти около Слънцето, той разработва математически доклад за папа Урбан VIII.
За нещастие той базирал работата си върху приливите. Галилей публично осмял всички, които твърдят, че приливите се провокират от Луната. Грешка направил и Луиджи Галвани, първооткривателят на електричеството.
Той правел експерименти с жаби и установил, че при докосване на желязна тел с меден връх крачетата на жабите се свиват и отпускат, въпреки че земноводното е мъртво.
Галвани развил своя теория – че биологичната тъкан генерира електричество. По-късно Алесандро Волта посочва грешката на Галвани – той доказва, че електрическият ток не се появява в жабите, а от взаимодействието на медта с желязото.
През 1917 г., точно преди публикуването на теорията на относителността Алберт Айнщайн попитал астрономите разширява ли се Вселената или се свива.
Той имал нужда от тази информация за своите изчисления. Астрономите му казали, че Вселената не променя размерите си. Айнщайн включил в уравненията си космологична константа.
Десет години по-късно Едуин Хабъл доказал, че Вселената се разширява и се оказало, че константата е ненужна, което Айнщайн признал за най-голямата си грешка.
Той обаче отново сбъркал – константата е необходима за съответствие между теорията и наблюденията. През 1999 г. Орбитален апарат на НАСА се оказал на 60 мили по-близо до планетата, отколкото учените предполагали.
Оказало се, че вина имат хората – учените на НАСА правели изчисленията си с метри и сантиметри, а инженерите, които разработили програмното обезпечение – с футове и дюймове. В резултат на което орбиталният апарат на стойност милиони долари се ударил в Марс.
Коментари