sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Силата на Природата»Мистерията на изгубената римска билка

Мистерията на изгубената римска билка

Мистерията на изгубената римска билка
3D куб Ubik за деца и възрастни
Препоръчано за малки и големи:
3D куб Ubik за деца и възрастни
17.00 лв.
Виж ››

Юлий Цезар поддържал наличности от нея в държавната хазна, а гърците дори я изобразили на парите си. Струвала е колкото злато, но никой не знае дали все още съществува.

Преди много време в древния гръцки град Кирена е имало билка, наречена Силфиум (Silphium). Тя не изглеждала като повечето билки – била със здрави корени, дебели листа и гроздове малки жълти цветчета. Но бликала от аромат, който бил толкова приятен и полезен, че растението в крайна сметка си струвало теглото си в злато.

Изброяването на употребите на силфиума би било безкрайна задача. Неговите хрупкави стъбла били печени, сотирани или варени и консумирани като зеленчук. Корените му се ядели пресни, потопени в оцет. Той бил отличен консервант за леща, а когато с него хранели овцете, месото им ставало възхитително нежно. Стъблото му била изсушавано и настъргвано обилно върху ястия от мозък, до задушено фламинго. Подправката е била толкова фундаментална за римската висша кухня, колкото и храненето в хоризонтално положение в тога.

Растението също имало и медицински приложения. Силфиумът е бил истинска чудна билка, панацея за всякакъв вид заболявания, включително израстъци на ануса и ухапвания от диви кучета (просто се втривал в засегнатата област).

От деликатните му цветове извличали парфюм. И накрая, силфиумът намирал място и в спалнята, където сокът му се пиел като афродизиак или се прилагал „за прочистване на матката“. Може да е бил първият наистина ефективен контрол на раждаемостта. Смята се, че неговите сърцевидни семена са причината да свързваме символа с романтиката и до днес.

Наистина, римляните са обичали силфиума толкова много, че са споменавали любимата си билка в стихове и песни и са я записали във велики литературни произведения. В продължение на векове местните крале държали монопол върху растението, което превърнало град Кирена, в най-богатия град. Преди да го предадат на римляните, гръцките жители дори го сложили на парите си. Юлий Цезар стигнал толкова далеч, че съхранявал тайник от 680 кг в официалната съкровищница.

Но днес силфиумът е изчезнал – може би само от региона, може би изцяло от нашата планета. Плиний пише, че през живота му е открито само едно стръкче. Било е откъснато и изпратено на император Нерон заради любопитство някъде около 54-68 г. сл. Хр. Само с няколко стилизирани изображения и разкази на древни натуралисти, истинската самоличност на любимата билка на римляните е мистерия. Някои смятат, че е доведена до изчезване, други, че все още се крие на видно място като средиземноморски плевел. Как се случило това? И можем ли да я върнем?

Легендата разказва, че силфиумът е открит за първи път след „черен“ дъжд, излял източното крайбрежие на Либия преди повече от две и половина хилядолетия. Оттогава нататък билката пуска широките си корени все по-нашироко, растейки буйно по тучни хълмове и горски ливади. Може да звучи странно, в края на краищата Северна Африка едва ли се слави със своята зеленина, но това е Киренайка, земя с многослойни планини с изобилие от вода. Известно е, че днес там падат до 850 мм дъжд (34 инча) годишно, което е почти толкова влажно, колкото Великобритания. Регионът първоначално е бил заселен от гърците и анексиран от римляните през 96 г. пр.н.е., последван от Кирена няколко десетилетия по-късно. Почти веднага запасите от силфиум започнали да намаляват с тревожна скорост. В рамките на 100 години той изчезнал напълно.

Работата е там, че капризното растение расте само в този регион. Целият му обхват се състоял от тясна ивица земя - около 201 км на 40 м. Колкото и да се опитвали, нито гърците, нито римляните можели да измислят как да го отглеждат в плен. Вместо това силфиумът се събирал от дивата природа и въпреки че имало строги правила за това колко може да се добива, имало процъфтяващ черен пазар. Тя се продавала по улиците на главоломни цени.

Смята се, че силфиум е бил близък роднина на Асафетидата (Asafoetida). Подправката е популярна днес в Индия и Централна Азия, където придава своите чеснови нотки на различни ястия. Но сега, както и в класическите времена, тя е известна предимно със силната си сярна миризма. Латинското и име означава „воняща дъвка“. Римляните смятали асафетидата за разумен заместител, макар и по-трудна за преглъщане.

Централно място в тази ботаническа загадка е фактът, че силфиумът не може да се отглежда. Но защо?

Билката спънала дори най-ентусиазирания маниак на растенията - Теофраст. Широко известен като бащата на ботаниката, този гръцки автор е бил най-добър приятел с друг гигант – Аристотел, бащата на биологията, и е писал много за характеристиките на растенията. Въпреки че не разбирал защо не може да се култивира, той отбелязал, че билката расте най-добре на земя, която е била изкопана предишната година. Според съвременни учени причината може да е в семената. Някои семена трябва да бъдат изложени на светлина, за да растат. Без нея те просто ще седят там, докато не бъдат изядени или започнат да гният. Поради тази причина такива растения израстват на нарушена земя, където светлината може да проникне в празнини в почвата, като например след война или природно бедствие.

Има и други обяснения. Съвременните ботаници смятат, че отговорът се крие в естествената им среда. Растенията, растящи в даден район, могат да окажат голямо влияние върху химичния състав на почвата, а земеделието неизбежно променя баланса на елементи като магнезий в почвата, така че някои растения никога няма да растат добре на обработваема земя.

Мистерията на изгубената римска билка

Но има и трета възможност: силфиумът е бил хибрид. Кръстосването на два отделни вида може да има вкусни или полезни резултати. Но проблемът е, че хибгридите от второ поколение обикновено не носят белезите на тези от първо, когато се отглеждат от семена. Ако силфиумът е бил хибрид, когато гърците се опитали да го отгледат от семена, резултатът щял да бъде едва разпознаваем. Интересно е, че това се вписва в древни съобщения за силфиум от Мидия (северозападен Иран), Сирия и Партия (североизточен Иран), който е много по-малко ценен отколкото в Кирена. Като се имат предвид свободните замени на древните пазари, възможно е тези продукти изобщо да не са били силфиум – но може би, просто може би, те са били плевелни потомци на хибрид.

Има теория, че находището може да е било оградено, за да не бъде изядено от овцете на месните, но те се разбунтували и съборили оградите, за да увеличат стойността на месото на овцете си. Друга теория гласи, че за изчезването на билката е виновно голямото търсене. Въпреки че имало правила за събирането ѝ, процъфтявала и нейната търговия „на черно”.

Историята за упадъка на силфиума днес е потискащо позната. Лечебните билки са индустрия за милиарди долари и се разраства. Много от тях са застрашени от изменението на климата и развитието на човечеството и за съжаление, мнозинството се събират от дивата природа.

Но има искрица надежда. Има само няколко проучвания върху растителното разнообразие в Либия - дори и няколко растения да са избягали от лапите на римляните, те все още могат да бъдат намерени. Но засега учените все още не са открили семена на силфиум, но имат някои насоки.

Теофраст описва растенията с дебели корени, покрити с черна кора. Те били екстравагантно дълги; ако трябва да държите един до човешкото тяло, той ще бъде около разстоянието от лакътя до върха на средния пръст (древна мерна единица, известна като лакът). Той казва, че има кухо стъбло, малко подобно на копър, и златни листа, които приличат на тези на целина.

Древните монети, които носят неговото изображение, показват растение с цвеове, подредени в това, което ботаниците наричат „голям сенник".

Теофраст го сравнява с друга билка, Magydaris pastinacea, която расте в Сирия и по склоновете на планината Парнас близо до гръцкия град Делфи. Той вярва, че и двете са свързани с копъра. Сега учените смятат, че подобно на асафетидта, силфиумът може да е принадлежал към група растения, подобни на резенето - Ferula. Те всъщност са свързани с морковите и растат диви като плевели в Северна Африка и Средиземноморието. Невероятно, но две от тези растения – гигантски танжерски копър и гигантски копър – все още съществуват в Либия днес. Възможно е един от тях да е силфиумът.

Може ли силфиумът да се завърне? Според учените, дори и билката да не е изчезнала, вероятно няма да отговаря на съвременния вкус – поне в западния свят. Всъщност римската кухня изобщо не приличала на италианската. Всичко било свързано с контрастирането на сладкото със соленото и киселото. Може да се сравни със съвременната китайска храна. Римляните ядели всичко, което им попаднело, дори фламинго и папагали.

Може никога да не научим истинската идентичност на силфиума, но можем да се поучим от неговия упадък. Последното проучване на Кирена показва, че много видове бързо изчезват, тъй като земята се е превърнала в пустиня и отново има прекомерна паша. Римската империя може отдавна да е изчезнала – но изглежда, че повтаряме същите грешки.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest