Всяка година на 14 февруари православната църква чества успението на свети Кирил Философ. За повечето хора това честване предизвиква недоумение. То идва от неразбиране на смисъла, вложен в думата успение. За да се разбере смисълът на празника, трябва да се обясни значението на думата.
В съвременния български език няма дума, която да бъде синоним на успение. Модерният превод се колебае между смърт, заспиване и покой, но всички са еднакво неточни.
Успението е смърт дотолкова, доколкото е край на земното съществуване, завършек на земните грижи и суета. Но тя не бива да се приема като небитие, край на всичко и потъване във вечен мрак. В християнството смъртта е победена от Исус чрез Възкресението. Това я освобождава от представата за край и вечен мрак и я превръща в начало, във вечен живот.
Успението не е и заспиване, макар че се приема точно като противовес на земното будуване. Това не е безпаметен сън, а пробуждане от земната сънливост и бодърстване във вечността.
Може би тази дума, с типично християнски смисъл се доближава най-много до думата упокоение. То термин за милостта за тези, които не са успели да се освободят от страстите на земния живот и суетата. Но успението е нещо повече и от това.
Може да се обясни като момент на съединения с Божия син, което е целта на живота на християнина. Успението е благодатно състояние, в което душата се съединява със Създателя или по-просто става безсмъртна.
Успението е възможност, която е в състояние да изпълнят светците. Такъв е свети Константин Философ, чието успение се празнува на 14 февруари. Той умира в Рим на 14.02. 869 година, след тежко боледуване. Преди това приел монашество и името Кирил.
Като всеки християнски светец той има житие, написано от ученика му Климент Охридски, в сътрудничество със свети Методий, брат на Кирил.
Службата, посветена на успението на свети Константин Философ, е много древна. Тя се е изпълнявала още от ІХ в чест на светия мъж и просветител. До наши дни е достигнала в 12 ръкописа, а най-старите от тях са от ХІ век.
