Историите за хората-зверове често се срещат в легендите и летописите. Първата фигурка на върколак е намерена в немските Алпи. Човекът-лъв е увековечен върху бивна на мамут. В Антична Гърция също знаели за мистичната способност и жреците на Зевс от Ликия са познавали тайните на мрачния образ.
Жреците принасяли в човешки жертви и според Платон">Платон: "Нарязвали на късчета от плътта им, смесвали я с месо от животни... Който хапне от тях неизбежно се превръща във вълк".
Такава съдба постигнала някой си Демарк, а за още случаи писал и ученикът на Аристотел – Теофраст.
Но оскъдните сведения от древността са само повърхността на айсберга. Доказа се, че в Древна Гърция са съществували могъщи общества на хората-вълци и хората-мечки, подчиняващи цели племена. Те извършвали тайни обреди и се превръщали пълно или частично в животни, като ставали неуязвими за оръжие.
С времето мрачните съюзи може би изчезнали, но е по-вероятно да се съхранили и минали в дълбока конспирация.
Същите общества имало и в Скандинавия, при древните славяни, келти, англосаксонци. Явлението е присъщо на първобитните общества и до нас са достигнали факти за върколачество, феномен, определял десетилетия живота на европейците.
Страхът, да не би някой внезапно да се превърне в животно, бил голям и нещастниците със специфична външност, например "вълчи" зъби, се избивали безпощадно. Опасенията били най-силни при пълнолуние, когато зверската природа надделявала над човешката. Някои търсели спасение в светената вода, на която се възлагала задачата да изпепели върколака. Други, за да отпратят черната душа в ада, разчитали на сребърен куршум.
Знаменитият върколашки случай в Европа бил Жеводанският звяр, тероризирал населението на Лангедок по времето на Людовик ХV. Огромната твар, наподобяваща вълк избила най-малко 55 души в планините на Южна Франция. Тя се различавала от вълците с острия си нюх и последователност. Очевидно имала сметки за разчистване тъкмо с хора, а лесно достъпните домашни животни не я интересували.
Най-странното е, че обезглавявала жертвите си, нещо, което зверовете не правят. Обезглавяването не се практикува от обикновените вълци, но е характерно за двуногите канибали "ловци на глави" от джунглите на Африка или Нова Гвинея.
Жеводинският звяр никога не попадал в капани и не обръщал внимание на примамките с отрова. Измъквал се без проблем от грандиозните дружини от преследвачи. Само през 1765 година 117 войници, 600 местни жители и 3000 кучета опитали да го заловят. Всичко това позволило да се направи извод, че кръвожадното същество е типичен върколак.
Някои започнали да се ровят около подозрителната фигура на съгражданина им от Лангедок Антоан Шастел. "Той беше необикновена личност. Запален пътешественик, бил пленен от пирати, после попаднал в Африка и останал години сред местните племена, от които научил много. Имаше тежък, недружелюбен характер, живееше далеч от всички в безлюдно място. Конфликтът му с местните беше жесток, понеже те го подозираха в тъмни дела и отказваха да го пускат в църквата", пишат историци.
Те обръщат внимание на факта, че когато арестували за няколко месеца Антоан през 1765 година нямало нито един случай на нападение, пише в. "Свръхестествено".
