Предполага се, че възрастният човек може да се грижи за себе си и за околните.
Ако забележите, че непрекъснато се нуждаете от някой, който да поема вместо вас отговорност, трябва да се замислите дали поведението ви не е твърде детинско.
Ето основни признаци, че имате детинско поведение.
1.Трудно спазвате ограниченията на времето
Това важи за всичко - от работните срокове, до времето, когато очевидно трябва да си лягате, за да не напомняте на герой от филм за зомбита на сутринта. Всеки човек има свои собствени ритми - биологичен, на стрес, на релакс, дори социален - в някои периоди искате да бъдете сред хората повече, отколкото в други. Средата, в която живеем, има също свои ритми, не само природа. Два пъти на ден в големия град има задължителни задръствания през часовете-пик, има разпродажби в края на сезоните, сутринта на първи януари не можете да разчитате на отворени кафенета, а в началото на септември - на приятно спокойно пазаруване в книжарниците.
С възрастта научаваме повече за тези ритми. И естествено идва време да приемем, че е невъзможно да контролираш времето, но е възможно с известен успех да контролираш своето време.
Струва си да сравнявате ритмите, с които функционира околната среда, и да се интегрирате в тях - като започнете от простия начин да вземете чадър или топъл пуловер със себе си, ако е студено, да не закъснявате за срещи, да спазвате зададените ви срокове.
2. Принуждавате другите да отгатнат от какво имате нужда
Предлагате на приятелката си няколко варианта за среща, въпреки че в действителност само един от тях е удобен за вас, но избягвате категорично да кажете. Когато тя избере неудобен за вас ден и час, вие се ядосвате, но вместо да кажете какво ви притеснява, цяла вечер сте недоволни. Приятелката ви може само да гадае с какво не ви е угодила. Във всеки случай тя се оказва в неприятна ситуация, в която се чувства виновна, без да знае защо.
Израствайки, трябва да поемем отговорност за нашия комфорт. Никой друг не е длъжен майчински да мисли за нашите нужди преди собствените си - нито колеги, нито приятели, нито дори партньорът ни. Чудесно е, ако по принцип се грижат за нас, но на първо място, задачата да осигурим физическото и моралното си благосъстояние се пада на нас самите.
Понякога нуждите ни ще противоречат на желанията на другите и това може да им причини недоволство и дори гняв. Всички чувства и рискове, свързани с това, включително заплахата от прекъсване на отношенията, също ще трябва да понесем с отговорност. Но в крайна сметка този подход е по-продуктивен и по-безопасен от опита за делегираме отговорността за себе си на други хора.
3. Трудно ви е да говорите за чувства си и трябва да ги изразявате с действия
Няма съмнение, че дори емоционално зрелите хора редовно се нуждаят от подкрепа. Всеки възрастен може да изпадне в депресия, да загуби самообладание, да бъде ужасно разстроен или ядосан. Независимо от това, критерият за емоционална зрялост е, първо, способността да действате въпреки емоциите (понякога е по-добре да не действате изобщо, докато не се успокоите), и второ, способността да посочите на другите, че сте в лошо състояние и не можете да реагирате както обикновено.
4. Не можете да се справите с финансовата страна на живота
Парите в нашата култура са трудна и болезнена тема. Много от нас нямат основна финансова грамотност, за сметка на това перфектно умеят да вземат назаем, да зависят от партньора си, да използват пазаруването като терапевтичен инструмент. Промяната на тези модели понякога отнема десетилетия.
Обстоятелствата в живота на човек също могат да бъдат много различни: жена в отпуск по майчинство или тежко болен човек може изобщо да няма свои пари, което обаче не показва ниска степен на зрялост, а затруднено положение, в което обективно е необходима помощ от близките.
Но ако сте сравнително здрави, завършени хора, не сте обективно финансово зависими и в същото време не можете да разпределите парите си, така че да са достатъчни поне в периода от получаване на заплатата ви до края на месеца, значи има нещо сбъркано в модела ви на поведение. Може би заплатата ви не покрива основните ви нужди и тогава ще си струва да се погрижите да се осигурите по-добре: сменете работата, вземете допълнителна такава, поговорете с началниците си за увеличение. Или разходите ви не съответстват на доходите и надхвърлят това, което наистина можете да си позволите.
Въпреки всички обективни обстоятелства (финансови кризи и не твърде висок жизнен стандарт в страната), работата на възрастния е да се храни и самостоятелно да осигурява основните си нужди. Неспособен да се справи с него, той или се оказва в животозастрашаваща ситуация (заеми, липса на храна и жилище), или оставя тази грижа на плещите на роднини, партньори или приятели, които му заемат средства.
5. Опитвате се да прекроите други хора
Напълно естествено е да се опитате да промените отношения, които по някакъв начин не ви допадат. Можете да помолите хората да не се отнасят с вас по определен начин, можете да промените стила си на комуникация и да видите как другите реагират на него - всичко това са усилия, насочени или към нас самите, или към пространството между нас и другите хора. Но ние нямаме право да искаме или изискваме от човек да промени нещо в себе си, ако това не ни засяга.
Ако някаква черта на човек се отразява върху нас, но той отказва да я промени, можем да помислим или за промяна на отношението ни към него, или за спиране на контакта. Човек със зависимост от алкохола може да не спре да пие и пушачът - да пуши. Човек, който закъснява или е груб през цялото време, ще е такъв, въпреки искреното ви възмущение. Приятел, който е бил в неуспешен брак и от години се оплаква от него, едва ли ще го прекрати по ваш съвет. И още повече - не може да накарате някой да се влюби във вас и да се отнася с вас с внимание, ако човек не иска да го направи.
Ако имате хитри планове как да „мотивирате“ близки и приятели да се променят, да тръгнат по истинския път и да преразгледат възгледите си за света или навиците си, това най-вероятно е вашият случай. Можете да им дадете полезни книги, да ги поканите на лекции и семинари или просто да им кажете какво мислите, но хората имат право да останат такива, каквито са. Ще спестите много енергия, ако се откажете от идеята да ги "коригирате".
Това включва и опити за прекрояване на родителите, за да ги накарате да осъзнаят какви са вашите дълбоки нужди.
За съжаление в живота се случва да може срещнем липса на грижи, любов и добро отношение. Но нашите родители в това отношение не се различават от другите хора - те имат право да бъдат несъвършени и дори лоши.
Как да изградим отношенията с тях вече като възрастни, е много труден въпрос. Но докато продължаваме да ги критикуваме, манипулираме или обиждаме, си оставаме привързаните към тях деца. А истината е, че отдавна вече не сме.
Коментари