За хората смъртта е край. Мисълта за загубата на любим човек или на собствения ни живот ни ужасява. И сме в пълното си право да се чувстваме и мислим по този начин. Със сигурност сте чували поне няколко различни теории за онова, което се случва, когато човек умре, но едва ли някоя от тях ви е подействала успокояващо.
В следващите редове ще разберем защо смъртта всъщност не е онзи ужас, който си представяме, какво става, когато тя настъпи и защо това бе единствената теория, която ни вдъхна странно усещане на спокойствие и вяра.
Та - какво става след смъртта и защо тук ще я наречем пауза, не край.
Освобождаване на земните чакри под стъпалата
Смята се, че около 4-5 часа преди краят да настъпи земните чакри, намиращи се под стъпалата, се отделят от тях. Това олицетворява раздялата със земната повърхност. Часове преди настъпване на смъртта краката изстиват и стават все по-студени. След като времето измине, Богът на смъртта идва, за да отведе душата.
Прекъсване на астралната връв
Когато човек умре, връзката между душата и тялото бива прекъсната. Тази връзка е именно астралната връв, която държи душата в тялото приживе. Щом тя бъде скъсана, душата трябва да се издигне над физическото тяло.
Има случаи, в които душата е много привързана към тялото и отказва да го напусне, тя се бори, не иска да приеме, че е смъртта е настъпила. Това се изразява в леки спазми или тикове на краката, ръцете или лицето при вече настъпил край. Въпреки тях завръщането на душата в тялото е невъзможно и тя бива привлечена като с магнит нагоре.
Настъпване на смъртта на физическото тяло
В момента на смъртта душата бива залята от гласовете и мислите на всички нейни близки хора, които се намират около нея и скърбят за загубата. Тя ги вижда и чува, може и да крещи и да отрича смъртта си, но никой не я чува.
След известно време душата осъзнава, че процесът е необратим и смъртта е факт. Тя се издига на около 3 метра над тялото и остават над него, докато то не бъде кремирано. Знайте, че докато това стане, душата е там и вижда и чува всичко, което става наоколо.
Раздяла с физическото тяло
Щом процесът на кремиране на тялото приключи, душата няма друг избор, освен да се раздели с него. Тя не може да се върне, не може и да остане, защото вече няма обвивка. Но за душата това е нещо хубаво - моментът, в който тя е наистина свободна.
Посредством силата на мисълта душата може мигновено да посети любимите си места, да види близки хора, да обикаля, където пожелае – в дома си, в работата си, в парка или на друго място, свързано със сантиментални спомени. Това тя прави 7 дни.
Ако човекът е бил привързан към децата си или към домашния си любимец, ще намерите душата му при тях през този период. В случай че парите са били основна ценност за него приживе, ще го откриете до мястото, където са съхранявани те.
Душата има 7 дни да обиколи и посети всичко най-важно за нея. 7 дни да се сбогува преди да премине нататък.
Светлината в края на тунела
Всички сме чували за светлината, към която душата трябва да отиде. Тунелът е факт. Той трябва да бъде прекосен, за да може душата да премине отвъд и да бъде лека и свободна, да продължи.
От изключително значение е през първите 12 дни след смъртта на човек ритуалите да се проведат правилно. Молитвите за душата, прошката и отправянето на хубави пожелания не са просто думи за облекчение на опечалените. Те действително помагат на душата на премине, да се освободи от негативни емоции и да бъде щастлива. Всяка отправена молитва е помощ за предстоящото пътуване на душата.
Светлината в края на тунела е вход към астралния свят.
Дълго чакана среща
Всеки народ има обичаи и традиции, свързани със смъртта, които имат своите сходства и различия. Индусите например изпълняват ритуали, които да помогнат на душата да намери пътя към своите близки, щом премине в Отвъдното.
Щом отиде в астралния свят, душата бива отведена при своите предци, които я приветстват, прегръщат я и ѝ се радват. Това е нейното семейство, приятели и близки хора, които са си отишли от земния свят преди нея. Това е пълно щастие.
Следва съществената част – преглед на живота и равносметка. В присъствието на Великия Борд на Кармата душата гледа и оценява своите постъпки приживе.
Равносметка
Тук всеки сам е съдник за себе си. Това е Денят на страшния съд, макар че той е по-скоро справедлив и всеки сам определя своите наказания и похвали.
Душата изпитва вина за грешките си, гняв към онези, причинили ѝ зло, смирение към онези, които са ѝ дали обич и закрила. Присъдата, която тя сама ще отсъди за себе си, се проявява в нейния следващ живот. Тя начертава плана за него, не Бог или някой друг, а самата тя.
Всички пречки, проблеми, върхове и падения, всички уроци, които тя ще преживее в следващия си живот, са предначертани от нея самата. Душата избира в какъв пол, националност, възраст, по какъв начин да се прероди за нов живот. Тя избира кога да ѝ се случи всичко онова, което е начертала в своя план.
Например, ако в сегашния си живот човек има силно главоболие, с което вече е свикнал да живее, тъй като не е открил средство за трайното му лечение, той сам е избрал тази съдба. При терапия за преминаване в минал живот той разбира, че е убил човек, разбивайки главата му. Душата се е разкаяла и се е почувствала виновна, поискала е да усеща същата болка непрекъснато.
Прости, за да ти бъде простено
Прошката има по-голяма тежест и важност, отколкото си представяте. Неслучайно хората я търсят на смъртния си одър. Ако на душата не ѝ бъде простено или тя не прости, чувството за вина или гняв е по-голямо и съответно това се отразява негативно в плана за следващия живот. Ето защо е важно да си прощаваме и да искаме прошка по време на нашето земно съществуване.
Следващ живот
Когато е готова с всичко, идва време душата да се прероди. Това се случва според плана, който душата вече е начертала за себе си. Сами избираме родителите си, като се вселяваме в яйцеклетката около 4-5 месец от бременността или точно преди раждането.
Да, всяко дете само избира своето семейство.
Ние избираме и точно кога да се родим – дата, час и съответно зодия и асцендент.
Голяма част от хората обвиняват Бог, родителите си, лошия си късмет за неуспехите и проблемите си. Истината е обаче, че всички те са следствие от миналия живот и онова, което ние сами сме отредили за себе си в плана.
Когато едно бебе се роди, до своя 40 ден то си спомня своя минал живот. Така че, ако видите детето си да плаче или да се смее без причина, то такава има. След този периодът спомените биват напълно заличени и животът за душата започва отново.
Планът влиза в действие
Животът започва, а с него и изпълнението на предначертания план. Родители, приятели, любовни партньори, врагове – те се появяват според него в точно уреченото време. Те идват, защото ние сме си ги избрали.
Молитва за мъртвите
Вече споменахме колко са важни молитвите и позитивните мисли за починалите. Това ще им помогне да се освободят и да успеят да преминат спокойно отвъд.
Възможно е обаче душата да заседне на Земята и да не може да премине. Освен заради недостатъчно молитви, това може да се получи и при силен страх, травма, вина, изненадваща смърт или грешно проведени ритуали.
Заседналите души са нещастни. Те не могат да преминат, не могат и да живеят нормално, защото нямат тяло. Невинаги са настроение враждебно, но винаги са нещастни. Затова е важно да отправяте молитви за починалите – да им помогнете да намерят мир и спокойствие. Когато го направят, те продължават към новия живот, към прераждането.
Ето защо в началото ви казахме, че смъртта не е край, тя е само пауза. Не се сбогувайте, а кажете Довиждане, ако някой ваш близък си отиде, защото със сигурност ще се срещнете отново след дългото пътуване, което предстои.
Източник: статията е компилирана от Гаруда Пурана
