Най-лесният начин да се окачестви един от емблематичните руски царе Петър І Велики, е като противоречива личност и владетел. Това обаче е грешен подход, защото този цар неслучайно е наречен Велики.
Според народа му той е въвел почти всички модерни европейски порядки в тромавата и застинала във времето руска действителност. На него Руската империя дължи създаването на флотата, той въвежда празнуването на Нова година и пак той нарежда руските мужици да си обръснат брадите.
Всъщност Петър Алексеевич прави много повече от това. Той превръща Русия в модерна държава и освен това връща на сънародниците си самочувствието на военна сила след битката при Полтава. Показва им, че дори царят трябва да държи на обещанията си и да ги изпълнява.
Той изземва всички камбани от църквите след битката при Нарва, когато повечето руски оръдия са пленени от шведите, и ги претопява за направата на нови.
Царят обещава да ги върне и девет години по-късно изпълнява обещанието си. След руската победа при Полтава пленените шведски оръдия са претопени и от тях са отлети камбани, които са върнати на храмовете.
Указите на самодържеца, с които се внася ред в законодателството, са актуални до днес. Заслугите към Русия на този владетел са толкова много, че той заслужено е определен като велик не само от своите съвременници, но и от историята. А тя е най-справедливият съдник.
Кой е човекът, заел такова място в историята на Русия? Неговият живот и делата му си струва да бъдат проследени.
Животът на Петър Велики
Биографията на Петър Велики започва на 9 юни 1672 година, когато в столицата Москва се ражда най-малкият син на владетеля Алексей Романов и втората му съпруга Наталия Наришкина.
На пръв поглед най-малкото от тринадесетте деца в голямото царско семейство няма никакви изгледи за престола, но съдбата отрежда друго.
От децата от първия брак на баща му с Мария Милославска го надживяват само двама синове. Това са престолонаследникът Фьодор и Иван, но и двата имат сериозни здравословни проблеми.
Преди смъртта си Алексей Романов посочва Фьодор като свой наследник и той наистина става цар, но само за около 6 години.
Когато Петър Алексеевич е само на 10 години, цар Фьодор умира. Това става причина за силни конфронтации между двата рода - Наришкини на майката на Петър и Милославови - на първата съпруга на баща му, които защитават интересите на Иван, който е брат на Петър, но от Мария Милославова.
Тъй като Иван е болен и е трудно да му се повери управлението на държавата, болярската дума посочва за цар Петър Алексеевич.
Тогава обаче се намесва по-голямата сестра на двамата - София, която организира бунт на стрелците (армията на руските царе), към които се присъединяват и много граждани на столицата.
При безредиците са убити много хора, повечето привърженици или роднини на Петър от семейство Наришкини, на което става пряк свидетел. Оттогава се появява нервен тик на лицето му, който остава до края на живота му като отличителна черта на Петър.
Накрая за царе за определени и двете момчета като царски почести се отдават на Иван, като по-голям. Регент става по-голямата сестра - София.
Уплашена за сигурността на децата си, понеже семейството на Милославови завладява двора, Наталия Наришкина решава да замине с тях за село Преображенское, където малкият Петър е възпитаван от доверени благородници.
Той получава и доста добра военна подготовка и посещава Москва само за церемонии. В крайградското имение Петър се сприятелява само с чужденци и се увлича по европейския начин на живот.
За да го накара да води по-традиционен начин на живот, майка му урежда брака му с Евдокия Лопухина, когато Петър е само на 17 години. Тя е избрана, тъй като нейният род е един от най-многобройните и се разчита те да бъдат лоялни поддръжници на владетеля.
Бракът им обаче е несполучлив и 10 години по-късно Петър изпраща жена си в манастир.
През 1689 година Петър замисля заедно с доверени хора отстраняването на София от регентството. Тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, когато научава за плана, но този път Петър успява да реагира навреме и я изпраща в манастир.
Мястото на регент заема майката на Петър, Наталия Наришкина. Пет години по-късно тя умира и Петър взема контрол над управлението на страната.
Две години след това умира неговият съвладетел Иван и Петър І Велики става единствен владетел на Русия.
Управление на Петър Велики
Целта на Петър Велики като цар е да засили позициите на Русия, но затова му е нужен излаз на море. Единственото руско пристанище е Архангелск на Баренцово море, но през зимата то е недостъпно.
Петър поглежда към Азовско и Черно море. Те обаче се владеят от Кримското ханство и Турция. Крепостта Азов е целта на Петър.
Той организира първи поход, който е неуспешен, защото Русия няма флота. За целта започва строителство на кораби и през 1695 година руската флотилия обсажда Азов. Крепостта се предава през следващата година.
Друга цел е излаз на Черно море през Керченския проток, но тя не се осъществява, защото силите на Русия за война с Турция са недостатъчни.
За да построи флотата си, Петър Велики въвежда нови данъци и наема специалисти от чужбина. За целта е организирано пратеничество, в което сам владетелят участва.
Това велико посланичество не постига основната си цел - да събере съюзници срещу Турция, но пък докарва в Русия специалисти по строителство на кораби, моряци, а също купува и военно оборудване.
Докато Петър Велики отсъства заради великото посланичество, избухва втори метеж на стрелците, който бързо е потушен, преди владетелят да се върне у дома, а водачите са наказани.
След завръщането си Петър Алексеевич започва реформи, чиято цел е модернизирането на Русия. Особено знаменателно е нареждането му всички мъже да обръснат брадите си.
Все пак важните решения се състоят в модернизирането на армията по западен образец, целящ да превърне Русия в морска сила. Владетелят среща отпор, но смазва решително всички опити да бъде отклонен от пътя, който е избрал.
За да получи излаз на Балтийско море, Петър І започва подготовка за война с Швеция, за която цел създава съюз срещу шведите от няколко съседни държави, а също сключва мир с Турция.
През 1700 година той обявява война шведите. Така започва Великата северна война. Тя продължава с прекъсвания до 1720 година, когато е сключен мир, в резултат на който Русия получава нови области, но отстъпва от вече завоювани позиции.
При управлението на Петър Велики Камчатка става част от руските територии. Планира и експедиция към Америка за създаване на руски колонии, но не успява да реализира тази цел.
Последните години от историята на Петър Велики са подчинени на реформи - промяна в данъчната политика, преобразуване на православната църква, въвеждане на нов шрифт на кирилица, заради което го обявяват за създател и на руската писменост.
Тъй като царят надживява всичките си синове, през 1724 година коронясва втората си съпруга Екатерина І за императрица поради заболяване, но реално той управлява.
Умира на следващата година.
Петър Велики остава в историята като последния цар на Русия и първи неин император. Успява да разшири границите на държавата си и да направи живота в нея подобен на този, който водят в Европа.
