Истинските вампири изглеждат подобно на техните прототипи от легендите и филмите. За вампирите са установени толкова много митове, но все пак не всички приказки, пренесени от нашите баби, са истина. Кое е истина и кое не?
Вампирите са живи мъртъвци и се поддържат такива само с човешка кръв.
Това е точно така. Вампирите са клинично мъртви - техните сърца не туптят, не дишат, кожата им е студена, не остаряват... За да поддържа своето неестествено безсмъртие, вампирът трябва да пие кръв редовно, за предпочитане човешка. Някои богобоязливи вампири удължават своето съществуване с кръв от животни, някои пък са принудени да се препитават с лов на другите членове на вида си. Но повечето от вампирите в действителност живеят чрез човешката кръв.
Всеки, ухапан от вампир, сам става вампир.
Това е мит. Ако беше истина, светът щеше да бъде пълен с вампири. Вампири, когато се хранят с кръвта на хората, понякога сами убиват жертвите си. Но повечето хора, които са били атакувани от вампири, сами умират. За да стане вампир, жертвата трябва да загуби всичката си кръв, след което да изпие част от собствената си кръв, която да си набави от вампир, който я е ухапал. Този процес представлява мистичната трансформация на човека във вампир.
Слънчевата светлина изгаря вампирите.
Това е точно така. Вампирите избягват слънцето, в противен случай могат да умрат. Въпреки това някои вампири умеят да устояват на слънчевите лъчи кратко време. Вампирите са нощни създания.
Вампирите се плашат от чесън и течаща вода.
Грешен. Това е само един мит и нищо повече.
Вампирите умират, ако бъдат прободени в сърцето с кол.
Това също е погрешно. Ако дървен кол, стрела или арбалет пронижат чудовището, то ще се парализира, докато острият предмет не бъдат изваден.
Вампирите притежават силата на 10 души, могат да управляват вълци и прилепи, могат да хипнотизират живи хора и да лекуват тежки наранявания.
И вярно, и невярно. Силата на вампира расте с възрастта му. Новобранците, все още младите вампири, са много по-силни от хората. Но с възрастта вампирът става по-мъдър, той се учи да използва своите способности мърдо. Могъществото на старите вампири може да конкурира дори старейшините сред вампирската общност, които скитат през нощта от хиляди години.
Коментари
Те не убиват при хранене, но спомените на човека биват блокирани такаче, те не помнят. Също така, не остават белези понеже при захапката в слюнката на вампира се съдържа вещество (освен драколина, който възпира кръвта от съсирване), което върши работата на тапа. Нещо сходно с това на комара и остава кратък сърбеж, а и не хапят само по вратовете на хората. За това често хората смятат подобни зачервени участаци по тялото си за ухапано от паяк. Захапката на вампирите както я описват по филмите е непрактична. Зъбите са като кинжали и това прави захапката много трудна за човешката уста. Достатъчно е просто леко да пробият кожата за да може да ближат кръвта. От там драколина в слюнката на вампира се грижи за останалото при процеса на храненето.
Вампирите не се страхуват от слънцето грешно са преведени легендите. Страх ги е от изгаряне от огън. По него време са горели телата на кладата за да са сигурни, че са мъртви, а и са горели по бързо от нормалните хора (чиито причини са непонятни за мен).
Пробождането в сърцето върши работа, но ако не улучиш го парализирва. И не стават на прах, това е схващане от горе споменатия криво разбран мит.
Също така да спомена от къде съществува легендата за Дракула:
Първо, Дракула не е първия вампир, има вампири от времето на Кайн и Авел. Дори в древна Шумерия и Египет се говори за вампири.
Второ, историята за Дракула е писана от Брам Столкър. Той твърдял до последния си дъх, че в Нюстетското Абатство (смята се за едно от най-обитаваните от духове места в Англия) той срещнал Дракула или поне същество, което се представило като Дракула и му казало, че е вампир, той му разказал историята си и Брам Столкър я е преработил в това, което знаем днес като историята на граф Дракула.